Преди да увиснат на въжето
- Автор: Аберкромби Джо
- Серия: Първият закон #2
- Язык: болгарский
- Переводчик: Александър Ганчев
- Жанр: Другая проза
Электронная книга - «Преди да увиснат на въжето». Краткое содержание книги:
Джизал кимна. Не избираш семейството си. Взимаш каквото ти се дава. Грозни, глупави, вонящи и чудати, вече нямаше значение. Деветопръстия му подаде ръка и Джизал я стисна колкото сила имаше.
— Успех, Джизал — ухили се севернякът.
— И на теб.
Феро коленичи до един от грапавите камъни. Лъкът беше готов в ръката й със запъната в тетивата стрела. Вятърът рисуваше по дългата трева на равнината, брулеше обраслия с ниска трева склон на хълма и разрошваше перата на седемте стрели, забити в редица в пръстта пред нея. Седем стрели, само толкова й бяха останали.
Много по-малко, отколкото й трябваха.
Наблюдава ги, докато яздеха към хълма. Слязоха от конете и вдигнаха погледи нагоре към склона. Започнаха да потягат ремъците на изтритите кожени нагръдници и да приготвят оръжията си. Копия, щитове, мечове и един-два лъка. Феро ги преброи. Тринайсет. Беше се оказала права.
Но от това не й стана по-леко.
Разпозна Финиъс, смееше се и сочеше към камъните. Копеле. Първо на него ще пусне една стрела, ако й падне възможност, но от това разстояние нямаше смисъл да рискува. Скоро щяха да дойдат по-близо. Ще прекосят разстоянието до подножието и ще тръгнат нагоре по склона.
Тогава ще стреля.
Войниците се разпръснаха и започнаха да надничат предпазливо към камъните иззад щитовете си. Ботушите им зашумоляха в дългата трева. Все още никой не я беше забелязал. Отпред вървеше един без щит, пристъпваше тежко нагоре по склона със свирепо лице и по един меч във всяка ръка.
Феро бавно изтегли тетивата назад, не бързаше, усети успокояващото впиване на връвта в брадичката й. Стрелата й улучи онзи точно в гърдите и проби кожения му нагръдник. Той падна на едно коляно, лицето му се изкриви, задиша тежко. Подпря се на единия от мечовете си и рязко се изправи отново. Втората стрела се заби над първата и той отново падна на колене. От устата му потекоха кървави лиги, след това той падна по гръб в тревата.
Но имаше още много и всички вече вървяха нагоре. Най-близкият се беше привел зад голям щит, напредваше бавно и внимаваше да не оставя незащитена част от тялото си. Стрелата на Феро се заби в ръба на дебелото дърво на щита.
— Хх — изсъска ядосано тя и сграбчи нова стрела.
Опъна лъка и се прицели внимателно.
— Ау! — изкрещя онзи, когато стрелата прониза открития глезен на крака му.
Щитът се разклати, после се наклони на една страна.
Следващата стрела на Феро описа дъга във въздуха и се заби в шията на войника над ръба на щита. От раната рукна кръв, очите му изхвръкнаха и той се строполи по гръб. Щитът му се изпързаля надолу по склона с все още стърчащата в него опропастена стрела.
Този отне твърде много време и прекалено много стрели. Останалите вече бяха напреднали значително, притичваха на зигзаг, преполовили разстоянието до първите камъни. Феро грабна последните две стрели и хукна нагоре по склона. За момента повече не можеше да направи. Оттук нататък Деветопръстия оставаше сам.
Опрял гръб в камъка, Логън чакаше с притаен дъх. Видя как Феро побягна нагоре по склона.
— Мамка му — промърмори под носа си.
За пореден път в беда, отново сам срещу многоброен враг. От момента, в който започна да води групата, знаеше, че рано или късно ще се стигне дотук. Винаги така ставаше. Какво пък. Досега се беше измъквал с битки от подобни положения, ще се измъкне и сега. Едно се знае за Логън Деветопръстия, той е боец.
Чу нечии забързани стъпки в тревата и тежко дишане. Един се катереше с мъка по склона вляво от камъка. Логън изнесе меча надясно, намести удобно пръсти около твърдия метал на дръжката и стисна зъби. Покрай него мина люшкащ се връх на копие, след него щит.
Изскочи с мощен рев иззад камъка и замахна. Острието се заби дълбоко в рамото на войника и посече гърдите му по цялата ширина. Ударът на Логън вдигна онзи от земята и го запрати, премятащ се в пръски кръв, надолу по склона.
— Още съм жив! — задъхано промърмори Логън и се втурна нагоре.
Докато се шмугваше зад следващия камък, едно копие профуча покрай него и се заби в пръстта. Лошо хвърляне, но на тях тепърва им предстояха възможностите да опитват отново. Логън надникна и видя няколко бързо притичващи от камък на камък фигури. Облиза устни и претегли в ръка меча на Създателя. Матовото острие и сребърната буква над гарда бяха изцапани с кръв. Не й обърна внимание, тепърва предстоеше работа.