Преди да увиснат на въжето
- Автор: Аберкромби Джо
- Серия: Първият закон #2
- Язык: болгарский
- Переводчик: Александър Ганчев
- Жанр: Другая проза
Электронная книга - «Преди да увиснат на въжето». Краткое содержание книги:
Логън измъкна ножа от ботуша си, замахна отстрани и заби острието в дебелата шия на мъжа. Онзи го погледна учудено и в този момент от устата му бликна кръв. Пусна ризата на Логън, залитна назад, завъртя се леко настрани, блъсна се и отскочи от един от камъните. После се строполи по очи на земята. Прав беше бащата на Логън. Един нож повече никога не е излишен.
Феро чу избръмчаването на тетивата, но беше късно. Усети как стрелата я пронизва в плешката и когато сведе поглед, видя върха да стърчи от ризата й. Ръката й изтръпна. От дупката потече тъмна кръв и попи в мръсния плат. Тя изсъска от яд и се шмугна зад един от камъните.
Все още имаше сабята и здрава ръка, с която да я използва. Опряла гръб в грапавия камък, Феро се плъзна около него и се ослуша. Чу стъпките на приближаващия стрелец, чу и тихия звън, с който онзи извади някакво острие от ножницата. После го видя, стоеше с гръб към нея и се оглеждаше.
Феро скочи към него и замахна със сабята, но онзи се извърна навреме и блокира удара с меча си. Двамата паднаха едновременно в тревата и вкопчени един в друг, се затъркаляха по склона. В следващия момент онзи скочи и притиснал длани в окървавеното си лице, взе да се мята и да крещи. Докато се бяха търкаляли в тревата, стрелата, стърчаща от рамото на Феро, го бе пронизала в окото.
Чист късмет, помисли си тя.
Скочи напред и острието на гуркулската сабя подсече единия крак на войника. Той изкрещя и падна настрани с подмятащ се във въздуха осакатен крак. Тъкмо се надигаше на лакти, когато сабята на Феро се стовари и преряза наполовина шията му.
Тя побягна през тревата. Лявата й ръка висеше безпомощно до тялото, но дясната стискаше здраво дръжката на сабята.
Готова беше за още работа.
Финиъс подскачаше насам-натам, краката му танцуваха с лекота по късата трева. В едната си ръка държеше дебел квадратен щит, а в другата стискаше къс меч с широко острие. Усмихваше се весело, въртеше го в ръка и бледото слънце проблясваше в лъскавото острие. Дългата му коса се развяваше от вятъра.
Логън беше прекалено изморен, за да се движи кой знае колко. Той стоеше, неподвижен и задъхан, с отпуснат покрай крака меч.
— Какво стана с магьосника ви? — захили се насреща му Финиъс. — Този път май няма да има номера, а?
— Няма.
— Е, признавам, добре ни разиграхте, но ето че все пак стигнахме дотук.
— Стигнахте докъде? — Логън погледна към трупа на младежа с кафявите очи, проснат с гръб към камъка. — Ако това сте искали, да се бяхте избили помежду си, а не мен да ме занимавате.
— Сега ще разбереш, че аз не съм замесен от същото тесто като тези глупаци, северняко — намръщи се Финиъс.
— Всички сме еднакви отвътре. Няма нужда да разпарям още един от вас, за да се убеждавам в това. — Логън разкърши врат и претегли в ръка меча на Създателя. — Но щом си твърдо решен да ми покажеш вътрешностите си, не бих те разочаровал.
— Добре де! — Финиъс пристъпи напред. — Щом толкова си се забързал към ада!
Нападна здраво и енергично с вдигнат щит и резки удари с късия меч. Започна да изтиква назад между камъните препъващия се, останал без дъх северняк. Логън отчаяно търсеше, но не откриваше пролука в атаката му.
Щитът на Финиъс го тресна в гърдите и изкара въздуха му. Опита да избяга настрана, но стъпи на болния глезен. Миг по-късно късият меч се стрелна иззад щита и поряза дясната му ръка.
— Ах! — викна Логън, направи няколко несигурни стъпки назад и се блъсна в камъка.
От раната пръснаха капки кръв и покапаха по тревата.
— Точка за мен! — изкиска се Финиъс и заподскача вляво и вдясно, като не спираше да върти меча.
Логън го наблюдаваше задъхан. Щитът беше доста голям и копелето го използваше добре. Даваше му сериозно преимущество. Освен това беше бърз. По-бърз от Логън в това му състояние, с изкълчен глезен, порязана ръка и натежала от юмрука в устата глава. Къде е Кървавия девет, когато ти трябва? Явно тази битка ще трябва да спечели сам.
Заотстъпва бавно назад, прегърби се и задиша още по-тежко. Отпусна порязаната си ръка и я остави да виси съвсем обездвижена, със стичаща се по пръстите кръв. Направи болезнена физиономия и примига. Продължи да отстъпва покрай камъните, към откритото пространство зад тях. Хубаво широко пространство, където можеш добре да замахнеш. Финиъс го последва с вдигнат пред себе си щит.