Преди да увиснат на въжето
- Автор: Аберкромби Джо
- Серия: Първият закон #2
- Язык: болгарский
- Переводчик: Александър Ганчев
- Жанр: Другая проза
Электронная книга - «Преди да увиснат на въжето». Краткое содержание книги:
— Това ли беше? — ухили се той. — Отмаляваме вече, а? Не крия, че съм леко разочарован, надявах се на повече…
Логън изрева и скочи напред. Вдигна с две ръце над главата си меча на Създателя. Финиъс отскочи назад, но недостатъчно далеч. Сивото острие отсече парче от ъгъла на щита му и се заби с мощен звън в един от камъните отстрани. Наоколо се понесоха парченца камък. Логън едва успя да задържи меча в ръце, но залитна силно от замаха.
Финиъс изпъшка. От раната на рамото му потече кръв. Явно върхът на острието на Логън беше преминало през кожения нагръдник, преди да се забие в камъка. За съжаление не бе навлязло дълбоко в плътта отдолу, но все пак достатъчно, за да послужи за пример.
Сега беше ред на Логън да се ухили.
— Това ли беше?
Двамата атакуваха едновременно. Остриетата на мечовете се сблъскаха, но хватката на Логън се оказа по-здрава. Късият меч на Финиъс излетя с дрънчене от ръката му и се запремята надолу по склона. Той зяпна от изненада и посегна към кинжала на колана си. Логън връхлетя с ръмжене, преди онзи да успее да го издърпа. Размахваше меча на Създателя като обезумял. Навсякъде полетяха трески. Сивото острие оставяше дълбоки резки по дървото на щита и постепенно започна да изтиква Финиъс назад. Един последен удар се стовари с трясък върху дървото и Финиъс полетя назад. Спъна се в щръкнал от тревата ръб на камък и падна по гръб. Логън изскърца със зъби и замахна отгоре с меча на Създателя.
Острието премина с лекота през кожения протектор на единия крак на Финиъс и го отсече малко над глезена. Онзи се надигна на лакти и започна да се изправя заднешком. Опита да стъпи на липсващото си вече стъпало и изпищя пронизително. Пак се просна по гръб, закашля се и изпъшка.
— Кракът ми! — простена жално.
— Можеш да го забравиш вече — изръмжа Логън, срита настрана мъртвото парче месо и пристъпи напред.
— Чакай! — викна с пресипнал глас Финиъс и запълзя заднешком към един от големите камъни; буташе със здравия си крак и оставяше кървава следа по тревата след себе си.
— За какво?
— Чакай! — той се издърпа нагоре по камъка и изкривил от болка лице, заподскача на здравия си крак. — Чакай! — извика отново.
Мечът на Логън се стовари от вътрешната страна на щита и изтръгна кожените ремъци от изтръпналата му ръка. Щитът се запремята надолу по склона, отскачайки на очуканите си ръбове. Финиъс изписка отчаяно и извади кинжала си. Намести тежестта на здравия си крак, готов да скочи напред. Логън го посече през гърдите. От зейналата рана пръсна кръв и потече на струи по кожения нагръдник. Очите на Финиъс се ококориха, устата му се отвори, но от нея се изтръгна само тих стон.
Кинжалът се изплъзна от пръстите му и падна безшумно в тревата. Той се свлече настрани и се изтърколи по очи.
Обратно при пръстта.
Логън остана на място задъхан, мигаше учестено. Порезната рана на ръката му започваше да пари от болка, глезенът също го болеше, той дишаше тежко и на пресекулки.
— Още съм жив — рече тихо, — още съм жив. — Затвори очи и остана за момент така. — Мамка му — въздъхна тежко.
Другите. Закуца нагоре по склона.
Стрелата в рамото я забавяше. Ризата й беше подгизнала от кръв. Беше жадна, схваната и със забавени движения. Онзи изскочи иззад камъка и преди Феро да разбере какво става, беше вече върху нея.
Нямаше достатъчно пространство за сабята и тя я пусна в тревата. Посегна към камата, но онзи дръпна китката й. Беше силен. Блъсна я назад и главата й се фрасна здраво в камъка. За момент съзнанието й се замъгли. Видя мускулчето, което потрепваше под окото му, черните пори на носа му, настръхналите косъмчета по шията му.
Започна да се извива и да се бори да го отблъсне, но тежестта му я притискаше.
Феро се озъби и го заплю, натисна с всичка сила, но дори силата на Феро Малджин имаше предел. Ръцете й се разтрепериха и лактите поддадоха. Едната ръка на онзи докопа гърлото й и пръстите му се стегнаха около него. Той промърмори нещо през зъби и започна да стиска с всичка сила. Феро вече не можеше да диша, силите постепенно я напускаха.
Тогава през полузатворени клепачи тя видя ръката, която се промъкна отзад и се плъзна пред лицето на онзи. Беше едра, бледа, цялата в засъхнала кръв и само с четири пръста. Последва я дебела предмишница, после втора от другата страна. Двете стиснаха здраво главата на мъжа. Той започна да се дърпа, но не можеше да се измъкне. Жилите на ръцете се изопнаха, белите пръсти се забиха в лицето му. Постепенно главата на онзи беше изтеглена назад и настрани. Той пусна Феро и тя, поемайки си жадно въздух, се свлече до камъка. Онзи започна за дере безрезултатно по белите ръце. После, докато главата му се извиваше настрани, издаде странно продължително съскане.