Преди да увиснат на въжето
- Автор: Аберкромби Джо
- Серия: Първият закон #2
- Язык: болгарский
- Переводчик: Александър Ганчев
- Жанр: Другая проза
Электронная книга - «Преди да увиснат на въжето». Краткое содержание книги:
Глокта погледна към Коска.
— Ще позволите ли да отвърна?
Стириянецът отговори с лукава усмивка и лек поклон.
— Много благодаря. Съжалявам, че ще ви разочаровам, но портите са в ръцете на Кадия и най-верните му свещеници. Според думите им те ще ги отворят за гуркулите, когато — как точно го казаха — „бог слезе на земята и лично им заповяда да го сторят“. Да сте планирали божие посещение за днес?
От изражението на Айдър стана ясно, че не беше.
— Колкото до Цитаделата, тя е в ръцете на Инквизицията — естествено, единствено с цел обезпечаване сигурността на верните поданици на Негово величество. Това, което чухте отвън, бяха моите практици. А колкото до наемниците на господин Коска…
— До един са на постовете си на стената, точно както заповядахте, началник! — стириянецът удари токове и отдаде чест. — Готови са да отблъснат всяка атака на гуркулите. — Усмихна се на Айдър. — Моля да ме извините, че напускам службата при вас в такъв важен момент, магистър, но ми бе направено по-примамливо предложение, надявам се, разбирате.
Настана гробна тишина. Висбрук нямаше да изглежда по-шашнат дори да го бе ударил гръм. Вурмс се заоглежда като обезумял. Отстъпи още крачка назад, а Фрост пристъпи към него. Лицето на магистър Айдър беше бяло като платно. Край на гонитбата, лисиците са в капана.
— Не виждам причина за изненадата ви. — Глокта се отпусна удобно на един от столовете. — Липсата на лоялност от страна на Никомо Коска е легендарна в целия Кръг на света. Няма място под слънцето, където вече да не е предавал работодател.
Стириянецът отвърна с нова усмивка и поклон.
— Богатството ви — смънка Айдър, — не неговата нелоялност ме изненадва. Откъде се сдобихте с пари?
— Светът е пълен с изненади — усмихна се Глокта.
— Ах, ти, шибана кучка! — изкрещя Вурмс.
Оръжието му не беше и наполовина извадено, когато юмрукът на Фрост го фрасна в челюстта и го запрати в безсъзнание към стената. Почти в същия момент вратата се отвори с трясък и в залата нахлу Витари. Следваха я половин дузина практици с извадени и готови за действие оръжия.
— Всичко наред ли е? — попита тя.
— Всъщност тъкмо приключвахме. Фрост, ако обичаш, изнеси боклука.
Албиносът хвана единия глезен на Вурмс и влачейки го по пода зад себе си, излезе от залата. Айдър проследи с поглед как безжизненото му лице се тътреше по плочите и се обърна към Глокта.
— А сега какво?
— Сега в килиите.
— И после?
— После ще видим. — Той щракна с пръсти на практиците и посочи с палец вратата.
Двама от тях поеха с тежка стъпка покрай масата, сграбчиха лактите на кралицата на търговците и невъзмутимо я изведоха от залата.
— Е — обърна се Глокта към генерал Висбрук, — някой друг да иска да приеме предложението на гуркулите?
Генералът, който през цялото време не бе помръднал от мястото си, щракна челюсти, пое дълбоко въздух и застана мирно.
— Аз съм просто войник. Естествено, ще се подчиня на заповедите на Негово величество или на онзи, когото Негово величество е избрал да го представлява. Ако заповедта е да се бием докрай, ще се сражавам до последна капка кръв, за да не падне градът. Уверявам ви, че не знаех нищо за този заговор. Може на моменти да съм действал прибързано, но винаги честно и единствено в интерес на…
— Да, да, убеден съм в това. И леко отегчен, но убеден. Току-що изгубих половината управителен съвет. Човек ще рече, че съм зажаднял за власт, ако сега взема, та изгубя и другата половина. Повече от сигурно е, че гуркулите ще нападнат по изгрев-слънце. Погрижете се за отбраната, генерале.
Висбрук притвори очи, преглътна с облекчение и изтри потта от челото си.
— Няма да съжалявате за доверието си в мен, началник.
— Вярвам, че няма. Свободен сте.
Генералът излетя от залата, сякаш притеснен, че Глокта може да си промени решението, а останалите практици го последваха. Витари се наведе, вдигна от пода стола на Вурмс и внимателно го плъзна под масата.
— Чиста работа — кимна тя. — Изпипана работа. Радвам се, че се оказах права за вас.
— Хм — изсумтя Глокта. — Одобрението ти означава много по-малко за мен, отколкото можеш да си представиш.
Очите й се усмихнаха над маската.
— Не съм казала, че одобрявам. Казах само, че работата беше добре изпипана. — Тя се завъртя и излезе с небрежна походка.