Преди да увиснат на въжето
- Автор: Аберкромби Джо
- Серия: Първият закон #2
- Язык: болгарский
- Переводчик: Александър Ганчев
- Жанр: Другая проза
Электронная книга - «Преди да увиснат на въжето». Краткое содержание книги:
Последва изпукване.
Ръцете на мъжа се отпуснаха и тялото му се свлече на земята. Отзад стоеше Деветопръстия. Имаше засъхнала кръв по лицето, по ръцете, дори дрехите му бяха в кръв. Лицето му беше пребледняло, мръсно и потно.
— Добре ли си?
— Колкото и ти — изграчи Феро. — Има ли още?
Той се подпря на камъка зад гърба й, наведе се и изплю малко кръв на тревата.
— Не знам. Може би неколцина.
— Горе? — Феро присви очи към билото на хълма.
— Възможно е.
Тя се пресегна, взе сабята си от земята и закуца нагоре, като се подпираше на нея като на бастун. Чу зад себе си запъхтяното дишане на Деветопръстия.
От няколко минути Джизал чуваше викове, крясъци и от време на време звън на метал в метал. Звуците достигаха до него слаби и далечни, пресети през фученето на вятъра на билото. Нямаше представа какво се случва зад кръга от камъни около него и не беше сигурен, че държи да разбере. През цялото време крачеше напред-назад, свиваше и отпускаше юмруци, докато Кай седеше в каруцата, надвесен над Баяз, мълчалив и вбесяващо спокоен.
Внезапно я видя. От билото на хълма между два камъка се подаде човешка глава. Последваха я рамене, после тяло. Малко по-встрани се появи друга. Втори човек. Не един, а двама убийци идваха за него.
Единият имаше малки свински очички и масивна челюст. Другият беше по-слаб, със сплъстена светла коса. Двамата предпазливо изкачиха билото на хълма и влязоха в кръга от камъни. Огледаха спокойно Джизал, Кай и каруцата, не бързаха за никъде.
Досега Джизал не се беше сражавал с двама наведнъж. Нито пък някога преди се беше сражавал на живот и смърт. Опита да не мисли за това. Точно така, това е просто дуел, просто фехтовка. Нищо ново за него. Преглътна и бавно изтегли остриетата си. Звънът на стоманата му подейства окуражително, а познатата тежест в ръцете внесе спокойствие в движенията му. Двамата мъже го изгледаха продължително и той отвърна на погледите им, докато си припомняше думите на Деветопръстия.
Опитай да изглеждаш слаб. Това поне му се удаде с лекота. Освен това не се съмняваше, че отстрани имаше достатъчно изплашен вид. Едва се удържаше да не побегне. Отстъпи бавно към каруцата и очевидно, но в никакъв случай не престорено притеснен, облиза устни.
Никога не подценявай врага. Джизал огледа двамата мъже. Бяха силни, здрави и с добри оръжия. И двамата носеха нагръдници от дебела, твърда кожа и държаха по един квадратен щит. Единият имаше къс меч, а другият — секира с масивно острие. Смъртоносни и както изглеждаше, често употребявани оръжия. Да не подцени тези двамата не му представляваше никакъв проблем. Видя ги как тръгват да го заобикалят от двете страни.
Когато настъпи моментът да действаш, удряш, без да се замисляш. Онзи отляво нападна пръв. Джизал го видя как се озъби насреща му, видя го как извива гръб назад, проследи мудния му замах отгоре. Сега трябваше просто да се отдръпне леко встрани и да пропусне меча покрай себе си. Направи го с невероятна лекота. Докато мечът на онзи се забиваше в тревата, кинжалът на Джизал инстинктивно се стрелна напред. Острието попадна между предната и задната част на нагръдника на войника и се заби до дръжката точно под последното ребро. Преди да е успял да извади кинжала от тялото на първия, Джизал вече приклякаше под секирата на втория, а дясната му ръка нанасяше пронизващ удар с рапирата на нивото на шията. Умело се промъкна между двете тела, завъртя се и зае позиция с остриетата, сякаш очакваше сигнала на рефера.
Намушканият в ребрата направи с олюляване една-две крачки напред, изпъшка и посегна към раната си. Онзи със свинските очички стоеше неподвижно, поклащаше се напред-назад и стискаше ококорен гърлото си с ръка. Между пръстите му бликна кръв и в следващия момент двамата паднаха почти едновременно в тревата. Строполиха се по очи един до друг.
Джизал изгледа смръщено кръвта по острието на рапирата, после — двата трупа, които току-що беше оставил след себе си. Беше убил двама души, без дори да се замисли. Знаеше, че трябваше да почувства вина, но не изпитваше нищо, беше като вцепенен. Не. Почувства се горд. Почувства се като прероден! Погледна към Кай, който кротко наблюдаваше от каруцата.
— Успях — прошепна Джизал и чиракът му отвърна с кимване. — Убих ги! — изкрещя той и размаха окървавения кинжал над главата си.
Веждите на Кай се сключиха, очите му се опулиха.
— Зад теб! — извика той, почти скачайки от мястото си.