Издирваният
- Автор: Чайлд Ли
- Серия: Джак Ричър #17
- Год: 2012
- Язык: болгарский
- Переводчик: Веселин Лаптев
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Издирваният». Краткое содержание книги:
Престъплението е извършено близо до мястото, откъдето започва това необикновено пътуване. Ричър не подозира, че е в открадната кола със заложница. А двамата мъже не подозират, че са качили на автостоп най-неподходящия човек.
Бившият военен полицай и друг път е попадал в центъра на сложни конспирации. Но този път той не знае кои са добрите и кои лошите. Никой не казва истината – нито похитителите, нито заложницата. Нищо не е такова, каквото изглежда. А полицията вече издирва огромен мъж със счупен нос.
Джеймс Бонд, Мръсния Хари и Джейсън Борн не биха пожелали Ричър за противник.
Read more:
— Трябва да ви се представим.
— И?
— Налага се да ви обясним правилата.
57
Костюмираните агенти поведоха Ричър към масата в противоположния край на онази, която беше заета от свидетеля. Той седна с гръб към стената, за да вижда цялото помещение. По-скоро по навик, отколкото поради наличието на някаква опасност. Тази трапезария беше може би най-безопасното място в цял Канзас.
Агентите се настаниха от двете му страни и опряха лакти на масата. Бяха по-млади от Маккуин и Соренсън. В края на трийсетте, може би точно на четирийсет. Не бяха новаци, но не бяха и ветерани. И двамата бяха мургави и жилави. Единият оплешивяваше по-бързо от другия. Представиха се като Бейл и Трапатони, близки колеги на Доусън и Мичъл, с които работели в едно и също оперативно бюро, на една и съща длъжност. После добавиха, че са изискали от военните досието му и вече знаят всичко за него.
Ричър не каза нищо.
По-плешивият беше Бейл.
— Харесва ли ви тук?
— Абсолютно не — каза Ричър.
— А защо не?
— Дал съм клетва да защищавам Конституцията. Предполагаме, че и вие.
— И?
— Лишен съм от свобода без съдебен процес, а това представлява нарушение на Петата поправка. За което вие носите пряка отговорност.
— Това не е затвор.
— Предполагам, че строителят на оградата не е бил запознат с този факт.
— Значи не сте доволен?
— На практика съм добре — рече с въздишка Ричър. — Аз ви харесвам, момчета. Харесвам цялото ФБР, може би заради начина на мислене. Факт. В момента обаче грешите, но пак го правите по правилния начин. Събирате ни всички заедно, за да се наблюдаваме взаимно. Така имате свидетели на всичко, което се случва тук. Можехте да ни заключите в единични килии и да правите с нас абсолютно всичко, за което се сетите. Но не го правите, защото дълбоко в себе си вие сте добродетелни. Това не мога да ви го отрека. Запазили сте дори съоръжението за миниголф. Кога купихте това място?
— Преди три години — отвърна Трапатони.
— По инициатива на Канзас?
— Да. Отделът за борба с тероризма в централните райони.
— Защо го направихте?
— Възникна спешна необходимост.
— От какво?
— Да намерим сигурно място за хората.
— Според мен сте търсили сигурно място за самите себе си.
— Как така?
— Мисля, че когато оплескате някоя секретна операция, първата ви работа е да издърпате свидетелите от местните правоохранителни органи. Така не се налага да отговаряте на въпроси.
— Според вас агентите под прикритие не заслужават сигурност, така ли?
— Според мен те трябва да получават максимална помощ от всички страни.
— Тогава?
— Питам се колко операции под прикритие провеждате. Това място може да побере петдесет човека едновременно, а петдесет човека са много свидетели.
— Не мога да коментирам въпроса за провежданите секретни операции.
— Това място било ли е пълно някога?
— Не.
— А празно?
— Също не.
— За три години? Доста операции сте провели.
— Такава ни е работата.
— Добре — кимна Ричър. — Запознайте ме с правилата.
— Те са само две — каза Бейл.
— Пробвайте ме все пак. Мисля, че мога да броя до толкова.
— Ще бъдете наш гост, докато приключи операцията. Въпросът не подлежи на обсъждане. Не бива да споделяте с останалите тук нищо от онова, на което сте станали свидетел досега. Още по-малко с външни хора. Никаква част от него. Нито сега, нито по-късно. Това също не подлежи на обсъждане.
— Друго има ли?
— То е за ваше добро. Защото те са ви видели. Само един от мъжете в онази импала беше от нашите.
— Кинг умря.
— Не и преди да използва телефона си няколко пъти. Според нас това е станало на бензиностанцията. Времето на обажданията съвпада с използването на кредитната карта.
— Подслушвали сте телефона му?
— Агентът под прикритие се радва на доста привилегии.
— Какво е казал за мен?
— Разполагат с името и описанието ви. Имайте го предвид, когато ви се прииска да кажете лоши неща за строителя на оградата.
— Кои са тези хора?
Не получи отговор.
— Добре ли е Маккуин?
— Не се безпокойте за него.
— Не мога да не се безпокоя.
— Операцията се провежда от седем месеца насам. Той няма да напусне точно в този момент.
— Не се боя, че ще напусне. Боя се, че някой друг може да вземе това решение вместо него. Доста обяснения му предстоят тази нощ.
— Нямаме право да го обсъждаме — обади се Бейл. — Просто запомнете правилата.
И това беше всичко. Бейл се облегна назад. Трапатони също. Разговорът приключи. В този момент пристигна и храната. Мамчето май ни е наблюдавало през някоя шпионка, каза си Ричър. Или директно ни е подслушвала.