Издирваният

Отидоха в стаята на Ричър. Соренсън се огледа бавно и поклати глава.

— Странна работа. Всичко е като в обикновен мотел.

— Това е обикновен мотел. Или по-скоро е бил. Оперативното бюро от Канзас Сити го е закупило преди три години. Научих го от тях. Никога ли не си чувала за подобен обект?

— Нищичко — отвърна тя. — И другите ли са тук?

— Делфуенсо с детето си и свидетелят — кимна Ричър. — Живи и здрави. На всичкото отгоре си прекарват много добре.

— Въпреки че са под ключ?

— Казали са им, че са изолирани. Като съдебни заседатели, за собственото им добро. Кратко уединение, нямащо нищо общо със заключването. И те го приемат като неочаквана ваканция. Миниголф плюс бира на корем.

— Законно ли е?

— Не съм адвокат, но предполагам, че е законно. Което не означава, че е правилно. Знаеш как стоят тези неща.

— Кой ги е докарал тук? — попита Соренсън. — Кой е запалил колата?

— Алън Кинг е изгорял на задната седалка, но преди това е бил прострелян в сърцето. От Маккуин, който се оказа един от вашите под прикритие. С месторабота в Канзас Сити. Това е причината Доусън и Мичъл моментално да се появят при помпената станция, за да се погрижат за теб. Ограничение на щетите, както му казват в армията. Маккуин запалил колата, а след това двамата с Делфуенсо били прибрани от колегите му. Със служебен седан, както сочеха шарките на гумите, пак от Канзас Сити. Маккуин ги придружил до тук, но веднага след това си тръгнал. Казал нещо от сорта, че трябва незабавно да се яви в службата.

— Горкият — поклати глава Соренсън. — Ще му разкажат играта. Как ли ще обясни убийството на Кинг?

— Много трудно — рече Ричър.

— Но ти се оказа прав. Нарочно не те е улучил. Стрелял е високо над главата ти.

— Нещо, което е нямало как да направи и с Делфуенсо — каза Ричър. — Затова е решил да гръмне Кинг.

— Браво на него. Надявам се, че е добре.

— А какво стана с теб?

— С мен ли? — Соренсън се отпусна на леглото. — Отначало всичко беше наред. Нещата се развиха точно както ги бяхме планирали. Върнах се в къщата на Делфуенсо, прибрах пистолета и колата си и се обадих на шефа си. Обясних му, че съм успяла да те изненадам и съм те предала на момчетата от Канзас Сити. Той беше много впечатлен. И много доволен. Но мен нещо ме глождеше и го засипах с въпроси. Това не му хареса. В един момент поведението му рязко се промени. Вече не беше доволен. Личеше си по тона му.

— В кой момент?

— Преди да заключа колата на Гудман, надникнах в жабката, просто по навик. Не ми се щеше да оставя някое оръжие без надзор. Кой знае какво държи в жабката си един окръжен шериф? Но вътре имаше само бележник и писалка, нищо друго. Разбира се, прелистих бележника. Оказа се, че шериф Гудман е бил изключително педантичен човек. Беше си водил подробни записки за Карън Делфуенсо въпреки тежкото нощно разследване. Според мен събирането на информация му е било нещо като хоби. Надявал се е, че тези бележки ще ни помогнат да я открием по-бързо. Въпреки че и досега не виждам как щеше да стане.