Игра на часове
- Автор: Балдаччи Дэвид
- Серия: Шон Кинг и Мишел Максуел #2
- Год: 2004
- Язык: болгарский
- Переводчик: Любомир Николов
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Игра на часове». Краткое содержание книги:
В жестоката ИГРА НА ЧАСОВЕ двамата детективи се надпреварват с времето, за да разплетат зловещите тайни на богатото южняшко семейство и да заловят безумния си противник, преди самите те да бъдат убити.
— Телесната температура и степента на вкочаняване подсказват, че е умрял преди по-малко от дванайсет часа — прецени Силвия.
Кинг погледна часовника си.
— Значи някъде след полунощ?
— Да.
— И никой не е видял чужд човек да влиза или да излиза от апартамента? — попита Кинг.
— Все още проверяваме — отвърна Уилямс.
— Добре, трябва спешно да открием тайнствената жена от, „Афродизиак“ — каза Кинг.
— Още днес ще отида.
— Бихме искали да те придружим, Тод — каза Кинг. — Можеш ли да изчакаш два часа и да се срещнем там? Ще ти позвъним.
— Нямам нищо против.
— Кога ще се заемеш с аутопсията, Силвия? — попита Мишел.
— Незабавно. Отмених всички прегледи за днес.
— След като Кайл е мъртъв, няма ли да ти трябва помощник? — попита Кинг. — Могат да пратят някого от Ричмънд или Роуноук.
— Няма да успеят за толкова кратко време — каза Силвия.
— Но ако е умрял от свръхдоза, няма за къде да бързаш — намеси се Уилямс. — Сама каза, че потвърждението ще дойде чак след две седмици.
— Може обаче да има и други улики, които постепенно изчезват, докато ние си бъбрим — рязко възрази Силвия. — Тялото говори с нас след смъртта, Тод, но колкото по-дълго чакаме, толкова по-слаб става гласът.
— Е, аз ще ти помогна — каза Уилямс. — Така или иначе, трябва да присъствам на аутопсията. Взе да ми става навик, по дяволите — добави той.
Докато тръгваха към вратата, Кинг спря Силвия.
— Добре ли си?
Тя го погледна измъчено.
— Мисля, че Кайл може да се е самоубил.
— Да се е самоубил! Защо?
— Може би е подозирал, че съм разкрила сделките му с лекарства.
— Но да се самоубие, е малко прекалено. А и той ми се стори малодушен. Плюс това не е оставил бележка.
— Страхливците се самоубиват, Шон. Боят се да понесат последствията от постъпките си.
— И сега какво, себе си ли упрекваш?
— Ако е било самоубийство, не виждам друга причина, освен моите подозрения.
— Не си честна към себе си, Силвия. Не си го молила да краде лекарства.
— Така е, но…
— Защо не направиш аутопсията, преди да се самобичуваш? Колкото и да те бива като специалист, не можеш да предскажеш резултата.
— Но дори и аутопсията няма да ми разкрие дали свръх — дозата е била случайна или преднамерена.
— В крайна сметка Кайл сам е направил своя избор. Ти с нищо не си го подтикнала. А животът и бездруго е пълен с отговорности, тъй че няма смисъл да се товарим с чужда вина.
Силвия намери сили да се усмихне печално.
— Ти си мъдър човек.
— Имам богат опит в това отношение. Като се почне със собствените ми глупави грешки.
— Ще ти се обадя, когато приключа с аутопсията.
— Искрено се надявам тази да ти е последната за дълго време напред.
Докато Кинг се обръщаше, Силвия каза:
— Снощната вечер ми беше най-забавната от години насам.
— И аз мога да кажа същото.
Когато потеглиха с колата, Мишел погледна Кинг.
— Греша ли, или старите чувства между теб и Силвия пак са припламнали? — Той я изгледа свирепо, но не отговори. — Хайде де, Шон, недей пак да излизаш със старата реплика, че съм ти партньор, а не психоаналитик.
— Защо не? Все още е в сила.
Тя се облегна и въздъхна безсилно.
— Добре. Както искаш.
— И изобщо какво те засяга?
— Засяга ме, защото сме насред едно много сложно разследване на убийство и никак не е желателно най-добрият детектив и гениалната съдебна лекарка да се разсейват с романтични копнежи.
— Ако не те познавах, бих си помислил, че ревнуваш.
— О, моля те!
— Повтарям, ако не те познавах. И не се притеснявай, в момента всичко друго отстъпва по важност пред разследването. — Той помълча и добави: — Видях те да се прегръщаш с Еди.
Тя го изгледа гневно.
— Следил си ни!
— Не, на път към вратата надникнах през прозореца да видя дали сте там. Не знаех, че предприемате опити за премахване на границите между телата.
— Не си честен, Шон. Просто му благодарях, задето ми нарисува портрет.
— О, нарисувал ти е портрет? Това напълно разкрива намеренията му.
— Той е нещастен.