Игра на часове

— Да — призна безпомощно Лулу. — Освен това мои хора държат и предния вход под око.

— В такъв случай как е влязъл Кайл?

— Дамата ми остави негова снимка и бележка, че е наше момче. — Лулу изгаси цигарата. — Но мога да ви кажа едно. Някой следеше Кайл през онази вечер, когато го видях. Един от моите наблюдатели ми каза за това.

— Била е Силвия Диас — лекарката, при която работеше Кайл.

— Името ми звучи познато.

— Тя е местният съдебен лекар. Ползвали сте услугите на един и същ гинеколог, преди да го смениш.

— Не съм си сменяла гинеколога.

— Добре де, важното е, че именно тя видяла Кайл тук и го чула да се кара с жената. — Кинг помълча. — Ще трябва да сложиш край на тази история, Лулу. Още от днес, преди всичко да се е срутило върху теб.

— Ще трябва да върна началните вноски. Това са много пари.

— Не, не трябва. Те съзнателно са участвали в незаконна дейност. Кажи им, че днес са се отървали по чудо. Кажи им, че ако върнеш парите, по-късно полицията ще може да проследи у кого са попаднали сумите. Сигурен съм, че ще зарежат парите, за да избегнат риска. — Той я изгледа втренчено. — Това е единственият ти изход, Лулу.

Тя най-сетне кимна.

— Още днес ще се обадя на всички.

— И разговаряй с партньорите си от Флорида. Обясни им, че дългата ръка на вирджинския закон стига далеч на юг. Ако не искат да загубят яхтите и мацките, нека да те оставят на мира и да печелят кротко от танци и бира. Не се съмнявам, че и от това падат добри пари. — Кинг стана и кимна на Мишел да си тръгват. — А след като Реми обеща да ти помогне за децата и за строежа на къщата, може би ще е най-добре да не се заседаваш толкова тук и да отделиш повече внимание на дома си. Приеми го като приятелски съвет.

Докато излизаха, Лулу подвикна след тях:

— Слушайте, много съм ви задължена. Само кажете какво мога да направя за вас.

Кинг се обърна.

— Просто сметнах, че заслужаваш поне веднъж да ти провърви. Успех.

Двамата пак понечиха да си тръгнат, но спряха, защото Лулу отново подвикна:

— Знам каква кола кара онази жена. Веднъж я видях.

— И ние знаем. Стар открит мерцедес.

— Не просто мерцедес, а истинска класика — роудстър 300 SL от 1959 година.

— Откъде знаеш? — попита Мишел.

— Един от моите партньори е маниак на тема автомобили. Има цял куп разкошни коли, които държи в Неапол. От него научих много. Тази, която кара дамата, е същинска прелест. Струва цяло състояние.

Кинг тихичко промърмори нещо.

— Лулу, смятай дълга си за изцяло платен. Хайде, тръгваме.

Той сграбчи ръката на Мишел и я дръпна към вратата.

— За къде бързаме? — попита тя.

— Мисля, че знам къде да намерим тази кола.