Игра на часове

— Кълна се — прошепна тя, — ако го заварим проснат на пода с кучешка каишка около врата и часовник, нагласен точно на шест, ще пищя цяла седмица.

Тихо се вмъкнаха вътре. Вестибюлът бе пуст. Проверяваха всяка стая, преди да пристъпят към следващата.

Мишел чу първа звука — някакво странно пъхтене, което сякаш долиташе от дъното на къщата. Побързаха натам и се огледаха. Не видяха никого, но звукът се повтори, този път последван от метално дрънчене.

Мишел посочи една врата в края на коридора. Кинг кимна, прекрачи напред и бавно я бутна с крак, докато Мишел го прикриваше. Надникна вътре, напрегна се, след това изведнъж се успокои. Отвори вратата и кимна на Мишел да се приближи.

Кани седеше гърбом към тях със слушалки на ушите и правеше коремни преси в отлично обзаведения си домашен гимнастически салон. Едва след като Кинг заблъска по вратата, той се завъртя и рязко смъкна слушалките.

— Какво търсите тук, по дяволите?

— Обадих се тази сутрин. Вие казахте да намина към един следобед. Сега часът е точно един. Никой не отговаряше, а вратата се оказа отворена.

Кани стана, остави плейъра и избърса потта от лицето си.

— Извинявайте. Домашната помощница има свободен ден, а аз сигурно съм загубил представа за времето.

— Случва се всекиму — каза Кинг. — Можем да почакаме, ако искате да се изкъпете.

— Не, мисля направо да пристъпим към въпроса. Не вярвам да отнеме много време. Да седнем навън. Приготвил съм домашна лимонада.

Излязоха на широкия заден двор, където имаше басейн, площадка за слънчеви бани и плажно бунгало, както и умело проектиран алпинеум.

— Красиво е — отбеляза Мишел.

— Да. И аз си го харесвам.

— Всичко тук ми се вижда доста ново — каза Кинг. — А вие не живеете много отдавна в тази къща, нали? Някъде към три години, прав ли съм?

Кани отпи глътка лимонада и го изгледа втренчено.

— Откъде знаете?

— Общинските архиви са достъпни за всекиго. Сега сте пенсионер. Счетоводител ли бяхте?

— Двайсет години тревоги за чуждите пари ми дойдоха до гуша.

— Е, сега вече имате свои в изобилие. Явно счетоводителската професия е по-доходна, отколкото съм си мислил.

— През годините направих няколко добри инвестиции.

— А и покойната ви съпруга е работила. В „Батъл Ентърпрайзес“. Била е секретарка на Боби Батъл, нали? Всъщност още е работила там по време на катастрофата, ако не греша.

— Да. Не го крия.

— Не ви видях на погребението на Батъл.

— Защото не отидох.

— Не поддържахте ли връзка със семейството?

— Вижте, жена ми работеше там, но това не означава, че сме били приятели.

— Докато водех проучването, открих снимка на съпругата ви. Била е много красива жена; дори е печелила няколко местни конкурса за красота.

— Да, Меган беше невероятно привлекателна. Има ли смисъл да говорим на тази тема?