Игра на часове

— Не съм казвала, че ми трябва вашата помощ.

— Добре. Между другото, къде беше, когато убиха Джуниър?

— Все още никой не ми е казал кога точно са го убили.

След като Кинг й обясни за времето на убийството, тя се позамисли.

— Бях тук, по-точно в стаята си. Четях.

— Някой може ли да потвърди?

— Да, аз.

На прага стоеше Мейсън.

— Онази вечер бях в къщата до десет вечерта. През това време мисис Батъл не е излизала от стаята си.

Кинг се вгледа в него.

— Благодаря ти, Мейсън. — Докато икономът излизаше, той отново се обърна към Реми. — Хубаво е да имаш толкова добри и верни служители, нали? Последен въпрос: защо венчалната халка беше в чекмеджето, а не на пръста ти?

Реми не отговори веднага. Кинг я гледаше втренчено и чакаше отговор. Най-сетне тя каза:

— Пръстенът е символ на обич и вярност.

— Да — насърчи я Кинг.

— Ти каза, че това е последният ти въпрос. Надявам се да намериш изхода.

Когато излязоха, Мишел каза:

— Шон, знаеш, че Реми не е убила Джуниър.

— Да, знам. Но видях Мейсън да излиза на терасата. Исках да чуя от него къде е бил той по това време.

— Хитър ход.

— Дори по-хитър, отколкото се надявах, защото той каза, че Реми не е излизала от стаята си.

— В смисъл?

— В смисъл, че Мейсън няма алиби за времето, когато е убит Джуниър.

— Наистина ли го смяташ за заподозрян?

— Естествено, Мишел. Той е на възраст, но е все още едър и силен, тъй че би могъл да нападне Джуниър. А ти навярно забеляза, че убиецът не изрече нито дума пред нас. Използваше само лазерния прицел, за да дава нареждания.

— Защото, ако бе заговорил, щяхме да разпознаем гласа му?

— Именно. Освен това той излъга за причината Реми да не носи халката си.

— И като стана дума, опечалената мисис Батъл беше много откровена в отговора си. Няма ли обич и вярност, няма халка. Но въпреки всичко е останала негова съпруга.

— За жалост много бракове са точно такива. Е, поне вече се отърва от него.

Стигнаха до колата на Кинг.

— Ще отскоча до ателието на Еди — каза Мишел.

— Аз отивам да видя дали Сали ще се окаже по-словоохотлива от работодателката си. Като свърша с нея, ще дойда при Еди.

— Какво очакваш да ти каже Сали?

— Омръзна ми от мълчание по този случай — отвърна отсечено Кинг. — Тъй че дано да има адски добро обяснение защо се навърташе около гроба на Джуниър.

— Шон Кинг, знаеш ли, че си много секси, когато се ядосаш?

— Така разправят — каза Кинг и се отправи да търси Сали.