Игра на часове
- Автор: Балдаччи Дэвид
- Серия: Шон Кинг и Мишел Максуел #2
- Год: 2004
- Язык: болгарский
- Переводчик: Любомир Николов
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Игра на часове». Краткое содержание книги:
В жестоката ИГРА НА ЧАСОВЕ двамата детективи се надпреварват с времето, за да разплетат зловещите тайни на богатото южняшко семейство и да заловят безумния си противник, преди самите те да бъдат убити.
— Тя беше ли тук снощи?
— Не, доколкото знам. Във всеки случай не съм я виждала.
— Кога я видя за последен път?
Лулу се замисли.
— Не съм сигурна. — Тя настръхна. — Имах си други грижи, включително и да погреба съпруга си.
— Ще трябва да разпитаме всички, които снощи са били тук и може да са я видели.
— Някои от хората ще дойдат на работа доста по-късно.
— Тогава искам още сега да видя стаята и да разпитам онези, които в момента са тук.
Лулу го изгледа нервно.
— Веднага ли?
— Да не би да има проблем?
— Не, просто някои танцьорки от нощната смяна още спят.
— Спят ли? Вече е два и половина следобед!
— Те танцуват до разсъмване.
— Добре, да започнем с другия персонал, но междувременно искам да събудиш онези момичета и да ги поканиш на разговор с нас. Разбра ли, Лулу?
— Разбрах — бързо отговори тя.
Докато излизаха, Мишел се озърна и видя как ръката на Лулу потъва в едно от чекмеджетата на бюрото — също както при предишното им посещение.
Когато се озоваха в коридора, Мишел каза:
— Тод, искаш ли да събереш хората сам и да започнеш разпита? Ние с Шон ще поогледаме наоколо.
— Добра идея. По-късно ще обменим сведения.
— Какво става? — попита Кинг, след като полицейският шеф се отдалечи заедно с помощниците си.
— Ела бързо.
Мишел го изведе навън зад сградата, където видяха стълба, водеща към втория етаж. Прикриха се зад един контейнер за смет и зачакаха. След около минута търпението им бе възнаградено. Неколцина мъже — някои с преметнати на ръка палта, други чорлави, с разкопчани и раздърпани ризи — изскочиха от вратата на втория етаж, спуснаха се по външното стълбище, насядаха в паркираните наблизо коли и бързо потеглиха.
Кинг и Мишел се спогледаха.
— Изглежда, че „Афродизиак“ си оправдава името. Хубава плячка, Мишел.
— А проституцията е начин за докарване на странични доходи — добави Мишел. — Какво ще правим сега?
— Мисля, че се налага още един разговор с Лулу.
— Мъртъв съпруг и три деца. Знам, че е престъпление, Шон, но не ми допада идеята да я пратим в затвора.
— Може би ще успеем да я убедим, че е тръгнала по лош път.
Когато след малко Лулу се върна в кабинета си, Кинг седеше зад бюрото, а Мишел стоеше до него.
— Какво търсите тук? — кресна Лулу.
Вместо отговор Кинг бръкна в чекмеджето и натисна звънеца, който бяха открили.
— Надявам се това второ предупреждение да не обърка момичетата. Всички мераклии вече напуснаха свърталището.
Лулу зяпна смаяно, но бързо се опомни.
— Какво означава това?
— Сядай, Лулу — нареди Кинг с твърд глас. — Дошли сме да ти помогнем. Но ако се опиташ да ни баламосваш, просто ще кажем на Тод да дойде и да поеме нещата в свои ръце. И тогава вече нищо няма да зависи от нас.
Лулу ги изгледа свирепо, но накрая седна и неспокойно отпусна ръце в скута си.
— Ако искаш, можеш да запалиш. Няма да свършим скоро.
Лулу запали цигара, вдъхна дълбоко и издуха дима през ноздрите.
Кинг се облегна назад.
— Добре, обясни ни положението.
— Не е каквото си мислите — каза Лулу.
— Твърде умна си, за да го уредиш по стария начин. Сигурен съм, че си измислила нещо много оригинално. Чакам с нетърпение да узная.
Лулу ги изгледа нервно.
— Години наред се трудих денонощно, за да създам това заведение. Заради работата понякога пренебрегвах децата и Джуниър. Хванах язва, свикнах да пуша по две кутии на ден. Да, притежавам само малка част от клуба, но на практика аз го управлявам. Моите партньори през повечето време са във Флорида. Но непрекъснато ме притискат да вдигам печалбата, та да си купуват по-големи яхти и по-красиви съпруги. Още, още, още — само това чувам.
— И ти измисли как да използваш танцьорките допълнително?
— Всъщност предложението дойде от партньорите ми. Аз не исках, но те настояха. Намекнаха, че ще намерят по-сговорчив управител и ще ме изхвърлят. Но се разбрахме момичетата да го вършат само по свое желание — за това бях категорична. — Тя се поколеба, после добави: — Ако знаехте само…
— Лулу, както каза Шон, дошли сме да ти помогнем — успокои я Мишел.
— Защо? — изкрещя внезапно Лулу. — Какво ви засяга?
Кинг отговори:
— Защото смятаме, че си добра по душа и имаш три малки деца, които се нуждаят от теб. Живяла си под ужасно напрежение, а съвсем наскоро остана вдовица. Даваме ти дума, че каквото кажеш, ще си остане между нас.