Колекционерът на кости
- Автор: Дивер Джеффри
- Серия: Lincoln Rhyme #4
- Год: 2011
- Язык: болгарский
- Год: Ера
- ISBN: 9789543890507
- Переводчик: Марин Загорчев
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Колекционерът на кости». Краткое содержание книги:
По улиците броди демоничен убиец, известен като Колекционера на кости. Мъчителна смърт дебне неговите жертви.
В екип с красивата полицайка Амелия Сакс стъпка по стъпка Линкълн Райм прониква в лабиринта от улики с надеждата да предотврати поредното чудовищно престъпление. Бясната надпревара с времето се превръща в битка на два интелекта, защото Колекционера е хитър, интелигентен и… добре познава Райм!
Джефри Дивър е един от признатите майстори в криминалния жанр. Романът „Колекционерът на кости“ е екранизиран с участието на Дензъл Уошингтън и Анджелина Джоли.
„Плътта гние и е слаба - писал извергът с жестоката си, твърда десница, - костите са най-здравата част от тялото. Колкото и стара да е плътта, костите остават млади. Моето призвание е благородно и не разбирам защо никой не ме подкрепя. Аз правя добро на хората. Сега те са безсмъртни. Аз ги освободих. Изчистих костите им от мръсотията.“
Колекционера завлече двете в мазето и блъсна грубо жената на пода, после дъщерята. Завърза белезниците с въже за една скоба в стената. После се върна на горния етаж.
Извади жълтата раница от багажника и влезе в големия салон на къщата. Понечи да хвърли раницата в един ъгъл, но откри, че по някаква причина е ядосан точно на тези две пленнички. Седна пред един от стенописите - месар, спокойно хванал нож в едната си ръка, в другата - парче месо.
Погледна етикета на багажа. Карол Ганц. Карол с „е“ накрая. Защо ли е тази допълнителна буква? В куфара имаше само дрехи. Той отвори раницата. Намери парите - четири или пет хиляди. Върна ги отново.
Имаше десетина занимавки за детето: кукла, кутия с водни бои, пакет пластилин, „Чичко Косичко“. Скъп дискмен, пет-шест компактдиска, радиобудилник „Сони“.
Започна да разглежда снимките. Карол и момиченцето. На повечето жената беше много сериозна. На някои бе малко по-весела. Нямаше снимки на Карол със съпруга ѝ, въпреки че носеше венчална халка. Имаше много фотографии на двете в компанията на някакво семейство - пълна жена със старомодна рокля и брадат, оплешивяващ мъж с фланелена риза.
Колекционера на кости дълго време не свали поглед от една снимка на момиченцето.
„Участта на бедната Маги О’Конър, едва осемгодишно момиченце, е особено тъжна. Полицията предполага, че по нещастна случайност тя се озовала на пътя на Джеймс Шнайдер, докато се е занимавал с една от жертвите си.
Момиченцето живеело в известния Хелс Кичън (Адската кухня) и излязло да събере косми от многобройните мъртви животни по улиците на този бедняшки квартал. Детето си плетяло пръстени и гривнички - единствените украшения за такива бедни създания.“
„Кожа и кости, кости и кожа.“
Колекционера постави снимката на полицата, до малката купчинка кости. Там бяха тези, които бе чистил сутринта, и няколко, откраднати от магазина, от който бе задигнал скелета на змията.
„Предполага се, че Шнайдер се е сблъскал с малката Маги близо до свърталището си, където го е видяла да убива една от жертвите си. Дали се е отървал от нея бързо, или бавно, никой не знае, но за разлика от другите жертви, чиито останки били открити впоследствие, от крехката къдрокоса Маги О’Конър не е намерена никаква следа.“
Колекционера на кости слезе в мазето.
Отлепи тиксото от устата на майката и жената си пое дълбоко дъх:
- Какво искате от нас? Какво?
Не бе слаба като Естер, но, слава Богу, не беше и тлъста като Хана Голдшмит. Толкова много от „душата“ ѝ прозираше през плътта. Изящната долна челюст, ключицата. И през тънката синя пола - част от таза, образуван от свързването на илиум, исхиум и пубис301. Имена като на древноримски богове.
Момиченцето заплака. Колекционера се наведе и постави ръка на главата му. Черепът не се състои от една-единствена кост, а от осем, които са свързани една с друга. Колекционера погали тилната, двете теменни. И две от любимите му крехки кости около очните кухини - клиновидната и решетъчната.
- Стига! - изкрещя Карол. - Не я докосвай.
- Шшшт - каза той, като постави показалеца си пред устните.
Момиченцето заплака още по-силно и се сгуши до майка си.
- Маги О’Конър - пошепна нежно той, като се наслаждаваше на хубавия ѝ череп. - Малката ми Маги.
Жената го погледна озадачено.
- Ти се оказа на неподходящо място в неподходящо време, дете мое. Какво ме видя да правя?
„Костите остават млади.“
- Какви ги говорите? - прошепна Карол.
Колекционера насочи вниманието си към нея. Винаги се беше чудил какво е станало с майката на Маги O’Koнър.
- Къде е съпругът ви?
- Мъртъв е - изсъска тя. После погледна нежно момиченцето. - Беше убит преди две години. Вижте какво, пуснете дъщеря ми. Тя няма да каже на никого за вас. Слушате ли ме?... Какво правите?
Той я хвана за ръцете и ги вдигна.
Опипа костите на дланта, фалангите на тънките пръсти. Изви ги.
- Не, недейте. Боли. Моля ви! - закрещя тя в паника.
Той усети, че губи самообладание - това чувство ни най-малко не му се нравеше. Ако планът му с тази жертва успееше, щеше да се наложи да се бори срещу лудостта, която все повече го обладаваше, която го теглеше все повече към миналото, обърквайки представите му за настоящето.