Колекционерът на кости
- Автор: Дивер Джеффри
- Серия: Lincoln Rhyme #4
- Год: 2011
- Язык: болгарский
- Год: Ера
- ISBN: 9789543890507
- Переводчик: Марин Загорчев
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Колекционерът на кости». Краткое содержание книги:
По улиците броди демоничен убиец, известен като Колекционера на кости. Мъчителна смърт дебне неговите жертви.
В екип с красивата полицайка Амелия Сакс стъпка по стъпка Линкълн Райм прониква в лабиринта от улики с надеждата да предотврати поредното чудовищно престъпление. Бясната надпревара с времето се превръща в битка на два интелекта, защото Колекционера е хитър, интелигентен и… добре познава Райм!
Джефри Дивър е един от признатите майстори в криминалния жанр. Романът „Колекционерът на кости“ е екранизиран с участието на Дензъл Уошингтън и Анджелина Джоли.
Хиляди стари сгради все още стояха - жилищни блокове от деветнадесети век, порутени къщи от колониалния период и федерални тухлени постройки от осемнадесети век, в стил барок. Някои като древноегипетски храмове. Обществени сгради, проекти, родени от извратения мозък на конгресмена Фернандо Уд. Някои бяха изоставени, обрасли с диви лози, с напукани стени. Но много от сградите все още се използваха: тук бе царството на публичните домове, уличните спекуланти и фабриките за робски труд, тук властваше прословутата Гомора - еврейската мафия. Квартал, който е дал началото на такива организации, не се разрушава лесно.
Точно тук Колекционера на кости докара крехката женица и малката ѝ дъщеричка.
„Щом усетил, че полицията е по петите му, Джеймс Шнайдер отново се скрил като змия, търсейки подслон (както се предполага) из мазетата на жилищните кооперации. И така се спотаил за няколко месеца.“
Докато шофираше към къщата си, Колекционера на кости преминаваше не през Манхатън от деветдесетте години на двадесети век - покрай корейските ресторанти, спагете- риите, магазините за порнографски видеокасети, празните бутици, - а покрай мъже с бомбета, жени с шумолящи кринолини, по улици, гъмжащи от карети и файтони, сред миризмата на метан, един път приятна, друг - отблъскваща.
„Но вътрешната зла сила, която го подтиквала да започне да събира колекцията си отново, била толкова силна, че скоро го подмамила да излезе от бърлогата си, за да се нахвърли отново върху почтените граждани. Този път върху един младеж, пристигнал неотдавна, за да учи в университета.“
Премина покрай известния Ейтинт Уорд, приютявал в миналото почти петдесет хиляди души, натъпкани в мизерни жилища. Като се замислят за деветнадесети век, много хора си представят черно - заради цвета на старите снимки. Грешат. Старият Манхатън е сиво-жълт. Резултат от задушливите промишлени пушеци, голите камъни на стените и оскъдното осветление.
„Шнайдер се промъкнал зад младежа и тъкмо щял да се хвърли отгоре му, когато, най-сетне, провидението се намесило. Двама полицаи случайно се появили наблизо. Веднага разпознали Шнайдер и го погнали. Убиецът побягнал на изток, през Манхатънския мост. Това чудо на техниката било завършено през 1909, две години преди описваните събития. Шнайдер спрял на средата на моста, тъй като откъм Бруклин се задавали още трима полицаи, привлечени от свирките и изстрелите на колегите си от Манхатън.
Престъпникът, по случайност невъоръжен, се прехвърлил през парапета. Изкрещял зловещи проклятия срещу полицаите, като ги обвинил, че са провалили живота му. Когато пазителите на закона се приближили, той скочил в реката. След седмица един моряк намерил тялото му на брега на Уелфеър Айлънд, близо до Хел Гейт. От плътта му не било останало много - раците и костенурките прилежно се били заели със задачата да очистят костите, които Шнайдер в лудостта си боготворял.“
Колекционера на кости зави по павираната улица, на която живееше - изгочна „Ван Бреворт стрийт“ - и спря пред къщата. Провери двете мръсни връвчици, които бе опънал под вратата, за да се увери, че никой не е влизал. Внезапен шум го стресна - гърленото ръмжене на кучетата с жълти очи, кафяви зъби, с тела, покрити с белези и струпеи. Хвана пистолета, но животните подвиха опашки и с лай се спуснаха след някоя котка или плъх по улицата.
По горещите тротоари не се виждаше никой и Колекционера на кости отвори катинара на хангара за файтони. Качи се в колата и я вкара в гаража до „Таурус“-а.
„След смъртта на злодея детективите се заели с разследване на деянията му. От дневника му личало, че е убил осем порядъчни граждани. Не се свенял да се гаври и с мъртвите; в дневника си бил записал (ако това, което твърди, е вярно), че е осквернил няколко гробища в града. Никоя от тези жертви не била заслужила такова оскърбление - не, повечето тленни останки били на достойни граждани, скромни и трудолюбиви. Извергът не чувствал никаква вина. Всъщност изглежда, че е действал с безумната мисъл, че върши услуга на жертвите.“
Колекционера спря и избърса потта от устните си. Лицето под маската го сърбеше. Измъкна жената и момиченцето от багажника и ги повлече през гаража. Жената беше силна и се съпротивляваше яростно, но Колекционера бе успял да ѝ сложи белезниците.
- Мръсник! Не смей да докосваш дъщеря ми! Ако ѝ сториш нещо, ще те убия!
Той я стисна през гърдите и ѝ залепи устата. После направи същото с дъщерята.