Колекционерът на кости
- Автор: Дивер Джеффри
- Серия: Lincoln Rhyme #4
- Год: 2011
- Язык: болгарский
- Год: Ера
- ISBN: 9789543890507
- Переводчик: Марин Загорчев
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Колекционерът на кости». Краткое содержание книги:
По улиците броди демоничен убиец, известен като Колекционера на кости. Мъчителна смърт дебне неговите жертви.
В екип с красивата полицайка Амелия Сакс стъпка по стъпка Линкълн Райм прониква в лабиринта от улики с надеждата да предотврати поредното чудовищно престъпление. Бясната надпревара с времето се превръща в битка на два интелекта, защото Колекционера е хитър, интелигентен и… добре познава Райм!
Джефри Дивър е един от признатите майстори в криминалния жанр. Романът „Колекционерът на кости“ е екранизиран с участието на Дензъл Уошингтън и Анджелина Джоли.
Карол се наведе напред:
- Оттук ли се минава за центъра?
Пак никакъв отговор.
Карол потропа по плексигласа:
- Да не сте объркали пътя? Отговорете. Отговорете!
- Мамо, какво има? - попита Пами и започна да плаче.
- Къде ни карате?! - изкрещя Карол.
Шофьорът не им обърна внимание - продължи да си кара спокойно, да спира на всички червени светофари, без да превишава скоростта. И когато отби в пустия паркинг зад тъмната изоставена фабрика, даде мигач точно според правилника за движение.
„О, не!... Не!“
Шофьорът нахлузи маска за ски и слезе. Отиде до задната врата и протегна ръка, но се подвоуми и не отвори веднага. Наведе се и потропа по стъклото. Веднъж, два, три пъти. Като че да привлече вниманието на гущерите в зоологическата градина. Дълго време гледа майката и дъщерята; после отвори.
22.
- Как ги вършиш тия неща бе, Сакс?
Тя стоеше до смрадливата река Хъдсън с микрофон на ревера.
- На идване видях пристана на пожарните лодки в Батъри Парк. Извикаха двама водолази и пристигнаха на кея само за три минути. Човече, да беше видял само моторницата им! Трябва някой ден да покарам и такова нещо.
Райм ѝ разказа за трупа на шофьора и липсващия му пръст.
- Мръсник! - възкликна тя. - Този негодник ни заблуди всички.
- Не всички.
- Значи, Делрей знае, че съм откраднала уликите. Търси ли ме?
- Каза, че се връща в управлението. Вероятно, да реши кого по-напред да арестува. Как е местопрестъплението, Сакс?
- Доста зле. Паркингът е покрит с чакъл...
- Значи никакви следи.
- Има нещо по-лошо. Водата е преляла през отточната тръба и мястото, където е била колата, е наводнено.
- Мамка му. Никакви следови улики, никакви отпечатъци, нищо. Как е жертвата?
- Немного добре. Прекарал е дълго време във водата, счупен пръст. Има проблеми със сърцето. Ще остане в болницата ден-два.
- Какво казва?
Сакс отиде при Банкс, който разпитваше Уилиам Евърет.
- Не беше едър - обясняваше спокойно пострадалият, като внимателно наблюдаваше как лекарят превързва пръста му. - А и не беше много як. Но се оказа по-силен от мен. Опитах се да се съпротивлявам, но той просто ми изви ръцете.
- Как изглеждаше? - попита Банкс.
Евърет спомена тъмните дрехи и маската за ски. Само това помнеше.
- Има нещо, което ми направи впечатление. - Евърет вдигна бинтованата си ръка. - Този човек е откачен. Хванах го, както вече ви казах. Не мислех, бях в паника. Но той се разяри. Затова ми счупи пръста.
- За назидание, а?
- Вероятно. Но не това е странното.
- А кое?
- Странното е, че той се заслуша.
Младият детектив спря да пише. Погледна Сакс.
- Вдигна ръката ми до ухото си, направо я допря, и изви пръста, докато се счупи. Като че слушаше какъв звук ще издаде. И това му харесваше.
- Чу ли, Райм?
- Да. Том го записа в таблицата. Нямам обаче представа какво означава. По-късно ще го обмислим. Има ли някакви подхвърлени улики?
- Още не съм забелязала.
- Обходи сцената, Сакс. А, и вземи от жертвата...
- Дрехите ли? Вече го помолих да ги съблече. И... Райм, добре ли си.
От другата страна се чу кашляне.
Връзката се разпадна. След малко отново се възстанови.
- Райм, чуваш ли? Добре ли си?
- Да - отвърна припряно той. - Хайде, започвай обхода.
Сакс огледа сцената в светлината на халогенния прожектор. Доста объркващо. Той е бил тук. Ходил е по чакъла. Но каквито и улики да е оставил след себе си, сега те са под водата. Тя тръгна бавно. Напред-назад.
- Не виждам нищо. Подхвърлените улики сигурно са отплували.
- Не, прекалено е умен, за да не вземе под внимание прилива. Скрил ги е някъде на сухо.
- Хрумна ми нещо - каза внезапно тя. - Ела тук.
- Какво?!
- Обходи сцената заедно с мен, Райм.
Той замълча.
- Райм, чуваш ли?
- На мен ли говориш?
- Приличаш ми на Де Ниро. Звучиш като Де Ниро. Помниш ли онази сцена от „Шофьор на такси“?
Райм се засмя:
- Репликата е „Мен ли гледаш?“, а не „На мен ли говориш?”