Бесплатная библиотека
Читайте книгу на сайте или телефоне
READ-E-BOOK » История » Пушки, вируси и стомана (Какво определя съдбините на човешките общества) [bg]
Пушки, вируси и стомана (Какво определя съдбините на човешките общества) [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com

Пушки, вируси и стомана (Какво определя съдбините на човешките общества) [bg]

Электронная книга - «Пушки, вируси и стомана (Какво определя съдбините на човешките общества) [bg]». Краткое содержание книги:

Авторът определя тази книга (спечелила „Пулицър“ още след излизането си през 1997 г.) като кратка история на възловите събития от последните тринайсет хилядолетия на Земята. И тази история е наистина световна, тъй като ударението не пада главно върху Европа и Северна Африка, а са проследени и събитията в двете Америки, Субсахарска Африка, Югоизточна Азия и тихоокеанските острови (в новото издание на книгата — последвало феноменалния й световен успех, — по което е направен й преводът, е включена глава и за Япония). Навсякъде зад фрапиращите различия се открояват и общи модели, които Даймънд категоризира и коментира. Представена по този начин, световната история наистина прилича на гигантска луковица, но отстраняването на отделните „люспи“ (освен с неизбежните сълзи) е свързано и с други вълнуващи предизвикателства — например дали ще успеем днес да усвоим уроците на миналото, за да посрещнем подобаващо и своето бъдеще. Джаред Мейсън Даймънд (р. 1937 г.) е завършил Харвард и е специализирал в Кеймбридж. В момента е професор по география в Калифорнийския университет, Лос Анджелис. Член на Националната академия на науките, Американската академия на изкуствата и Американското философско дружество. Автор е на още няколко изключително успешни книги
1 ... 90 91 92 93 94 95 96 97 98 ... 276
Перейти на страницу:

Вече споменах, че опитомените гепарди са били високо ценени от древните египтяни и асирийци (както и от индусите от по-ново време), тъй като в определени отношения безкрайно превъзхождат ловните кучета. Един от великите монголи17 на Индия е държал в кучкарниците си и глутница от хиляда гепарда. Но въпреки огромните инвестиции, които само тези приказно богати владетели са можели да си позволят, всичките им гепарди са били уловени и опитомени. Опитите да бъдат одомашнени гепардите са се провалили до един — едва през 60-те години на XX в. биолозите успяха да се поздравят с това, че една двойка гепарди са си родили малки гепардчета в зоопарка. В дивата природа обикновено няколко братя гепарди преследват женската в продължение на дни и това доста агресивно ухажване (свързано и с преодоляването на значителни разстояния) явно е задължително условие, за да овулира женската или поне да се настрои на сексуална вълна. Ето защо гепардите най-често отказват да изпълнят този ритуал в клетка.

Подобен проблем е осуетил и плановете да бъде одомашнена викунята, една дива „камила“ от Андите, чиято вълна се смята за най-фината и най-леката от тази на всички лами. Древните инки са се сдобивали с нея, като са вкарвали викуните в специални ограждения („корали“), остригвали са ги и после са ги пускали по живо, по здраво. Съвременните търгаши, мераклии за викунска вълна, са изправени пред следния избор — или да полагат същите усилия като инките, или просто да отстрелват дивите викуни. Въпреки силната мотивация, свързана с пари и социален престиж, всички опити на вълнопроизводителите да развъждат викуни в плен са се провалили, като причините включват и сложния и доста продължителен ритуал, който тези преживни изпълняват преди самото чифтосване — но никога в плен. Между другото, мъжките викуни са абсолютно нетърпими към представителите на собствения си пол и им е необходима обширна територия, на която могат да намират паша през цялата година, плюс още една паралелна, на която биха могли да спят необезпокоявани (също през цялата година).

4. Гадните навици. В интерес на истината, почти всички бозайници, стига да са достатъчно едри, са способни да убият човек. Хора са били убивани от своите свине, коне, камили или рогат добитък. Само че някои по-едри животни имат и още по-гадни навици, което ги прави и доста по-опасни от останалите (и за съжаление, тази им черта е непоправима). Именно склонността към човекоубийство е дисквалифицирала много иначе идеални кандидати за одомашняване.

Красноречив пример в това отношение са мечките гризли. Мечото месо е един доста скъп деликатес, а гризлитата стигат до 850 кг, изявяват се предимно като вегетарианци (макар и да са изкусни ловци); зеленчуковата диета, която гризкат, е доста широка, което пък ги кара най-редовно да се ровят из боклуците на хората (и да създават сума ти проблеми в националните паркове Йелоустоун и Гласиър), а и растат сравнително бързо. Ако се държаха прилично в плен, тези мечоци щяха да се превърнат в основен фактор в бизнеса с дивечово месо. Айните в Япония са направили един експеримент в тази насока, като са започнали рутинно да отглеждат малки (сиви) мечета като част от един свой ритуал. Кой знае защо обаче тези айни смятат за по-благоразумно да убиват и изяждат мечетата, щом станат на годинка. Да държиш сива мечка в дома си за по-дълго време би било равносилно на самоубийство; аз поне не съм чувал някой зрял мечок да е бил опитомен и, по-важното, да се е държал хрисимо.

Един друг иначе много подходящ кандидат сам се е дисквалифицирал по също толкова очебийни причини и това е дивият африкански бивол. Расте бързо, за да стигне и до тон, и живее на стада със стриктно изградена йерархия — една особеност, на която ще се спрем по-долу. Но същият този бивол се смята за най-опасния и най-непредсказуем едър бозайник в Африка. Всеки, който е проявил неблагоразумието да го опитомява, или е загивал, или е бил принуден да убие добичето, преди да е станало прекалено голямо и… вироглаво. По същия начин и хипопотамите — иначе доста привлекателни с четирите си тона жива маса — може би щяха да преживят в оборите по целия свят, ако не бяха толкова опасни. Между другото, те ежегодно убиват повече хора от всички други африкански бозайници, дори и от лъвовете!

вернуться

17

Династия на потомци на Чингисхан, управлявали Индия от 1526 до 1858 г. — Б.пр.

1 ... 90 91 92 93 94 95 96 97 98 ... 276
Перейти на страницу:
0
Сюжет
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Атмосфера
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Главный герой
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Общее впечатление
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
Итоговая оценка: 0.0 из 10 (голосов: 0 / История оценок)