Пушки, вируси и стомана (Какво определя съдбините на човешките общества) [bg]

Поради тази въпиеща неефективност нито един хищен бозайник не е бил одомашнен заради месото си. (Не че то по принцип е жилаво или безвкусно: ние открай време се храним с разни хищни риби, а аз лично мога да ви препоръчам като деликатес… лъвския бургер.) Своего рода изключение е кучето, което първоначално е било одомашнено, за да ни служи като страж и ловен спътник, но с течение на времето хората са започнали да развъждат някои специални породи заради месото им — например ацтеките в Мексико, полинезийците и древните китайци. Но това „кучеядство“ е било по-скоро резервен вариант за онези древни общества, които са страдали от недостиг на месни продукти — ацтеките не са имали други домашни животни, а полинезийците и древните китайци са разполагали само със свине… и кучета. Обществата, извадили по-голям късмет с домашните животни, едва ли биха си направили труда да опитат кучешко, освен като някакъв „екзотичен деликатес“, както постъпват днес туристите в Югоизточна Азия. А и кучетата не са стриктни месоядци, а по-скоро всеядни. (Ако сте били достатъчно наивни да повярвате, че вашето любимо четириного яде само месо, по-добре прочетете списъка с хранителните съставки, отпечатан върху кутията с кучешка храна.) Та и въпросните кучета, които ацтеките и полинезийците са отглеждали, за да ги включват при нужда в менюто си, са били специално угоявани със зеленчуци и огризки от трапезата на стопаните им.