Бесплатная библиотека
Читайте книгу на сайте или телефоне
READ-E-BOOK » История » Пушки, вируси и стомана (Какво определя съдбините на човешките общества) [bg]
Пушки, вируси и стомана (Какво определя съдбините на човешките общества) [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com

Пушки, вируси и стомана (Какво определя съдбините на човешките общества) [bg]

Электронная книга - «Пушки, вируси и стомана (Какво определя съдбините на човешките общества) [bg]». Краткое содержание книги:

Авторът определя тази книга (спечелила „Пулицър“ още след излизането си през 1997 г.) като кратка история на възловите събития от последните тринайсет хилядолетия на Земята. И тази история е наистина световна, тъй като ударението не пада главно върху Европа и Северна Африка, а са проследени и събитията в двете Америки, Субсахарска Африка, Югоизточна Азия и тихоокеанските острови (в новото издание на книгата — последвало феноменалния й световен успех, — по което е направен й преводът, е включена глава и за Япония). Навсякъде зад фрапиращите различия се открояват и общи модели, които Даймънд категоризира и коментира. Представена по този начин, световната история наистина прилича на гигантска луковица, но отстраняването на отделните „люспи“ (освен с неизбежните сълзи) е свързано и с други вълнуващи предизвикателства — например дали ще успеем днес да усвоим уроците на миналото, за да посрещнем подобаващо и своето бъдеще. Джаред Мейсън Даймънд (р. 1937 г.) е завършил Харвард и е специализирал в Кеймбридж. В момента е професор по география в Калифорнийския университет, Лос Анджелис. Член на Националната академия на науките, Американската академия на изкуствата и Американското философско дружество. Автор е на още няколко изключително успешни книги
1 ... 89 90 91 92 93 94 95 96 97 ... 276
Перейти на страницу:

И така, от общо 148-те вида едри сухоземни тревопасни бозайници, които са били кандидати за одомашняване, само 14 са преминали успешно изпитанията. Защо останалите 134 са се провалили? Какво е искал да каже Франсис Галтън с това, че са обречени на „вечна дивота“?

Отговорът може да бъде извлечен от принципа на Ана Каренина. За да бъде одомашнен, кандидатстващият див вид трябва да притежава определени качества. Липсата на някое от тях може да се окаже фатална за доместикацията — по същия начин, както и за щастливия брак. Ако влезем в ролята на брачни консултанти (не само на зебрите, но и на човешките двойки, както и на всички останали, при които „несъвместимостта на характерите“ е очевидна), това ще ни позволи да различим най-малко шест причини за неуспешната доместикация.

1. Диетата. Всеки път, когато едно животно изяде растение или друго животно, конверсията на погълнатата биомаса в тази на консуматора е с много скромна ефикасност — някъде към 10%. Казано по-простичко, ще ти са нужни поне пет тона зърно, за да отгледаш една 500-килограмова крава. А ако предпочиташ това да е някой 500-килограмов хищник, ще ти трябват поне пет тона месо на тревопасни бозайници, което предполага и поне петдесет тона зърно. Но и сред самите тревопасни, включително всеядните, се срещат много видове, например коалите, които са толкова капризни в хранителните си предпочитания, че доста трудно биха се сдобили с каквито и да било препоръки, за да бъдат развъждани във ферми.

Поради тази въпиеща неефективност нито един хищен бозайник не е бил одомашнен заради месото си. (Не че то по принцип е жилаво или безвкусно: ние открай време се храним с разни хищни риби, а аз лично мога да ви препоръчам като деликатес… лъвския бургер.) Своего рода изключение е кучето, което първоначално е било одомашнено, за да ни служи като страж и ловен спътник, но с течение на времето хората са започнали да развъждат някои специални породи заради месото им — например ацтеките в Мексико, полинезийците и древните китайци. Но това „кучеядство“ е било по-скоро резервен вариант за онези древни общества, които са страдали от недостиг на месни продукти — ацтеките не са имали други домашни животни, а полинезийците и древните китайци са разполагали само със свине… и кучета. Обществата, извадили по-голям късмет с домашните животни, едва ли биха си направили труда да опитат кучешко, освен като някакъв „екзотичен деликатес“, както постъпват днес туристите в Югоизточна Азия. А и кучетата не са стриктни месоядци, а по-скоро всеядни. (Ако сте били достатъчно наивни да повярвате, че вашето любимо четириного яде само месо, по-добре прочетете списъка с хранителните съставки, отпечатан върху кутията с кучешка храна.) Та и въпросните кучета, които ацтеките и полинезийците са отглеждали, за да ги включват при нужда в менюто си, са били специално угоявани със зеленчуци и огризки от трапезата на стопаните им.

2. Темпото на растеж. Домашното животно трябва и да расте бързо, иначе не си струва да бъде отглеждано. Това изискване автоматично елиминира горилите и слоновете, макар и да са пословично непретенциозни към храната (при това са и стриктни вегетарианци!) и да предлагат много месо. Така де, кой фермер би чакал цели петнайсет години, за да достигнат неговите питомци оптималните си размери?! За съвременните азиатци, нуждаещи се от товарни животни, е икономически по-изгодно да не развъждат слоновете, а просто да ги улавят в горите и после да ги опитомяват.

3. Проблемите с размножаването на уловените животни. Както е известно, огромното мнозинство хора не обичат да правят секс, когато ги наблюдават. Същото важи и за някои потенциално полезни животински видове. Това обяснява и неуспеха да бъдат одомашнени гепардите, които са най-бързите сухоземни животни, независимо от силната мотивация на хората, опитващи се да го сторят от няколко хилядолетия насам.

1 ... 89 90 91 92 93 94 95 96 97 ... 276
Перейти на страницу:
0
Сюжет
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Атмосфера
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Главный герой
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Общее впечатление
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
Итоговая оценка: 0.0 из 10 (голосов: 0 / История оценок)