Электронная книга - «Прагът на вечността [bg]». Краткое содержание книги:
„Прагът на вечността“, шеметното, изпълнено със страсти заключение на трилогията XX век, е бестселър № 1 в ранглистите на САЩ, Великобритания, Дания, Франция, Германия, Италия, Испания и др. Из трилогията XX век, Кен проследява съдбите на пет преплетени семейства — американско, немско, руско, английско и уелско — докато те изживяват двадесети век. Сега те навлизат в една от най-бурните ери, огромното социално, политическо и икономическо сътресение на периода от 1960-те до 1980-те, от гражданските права, убийствата, масовите политически движения и Виетнам до Берлинската стена, Кубинската ракетна криза, президентския импийчмънт, революцията и рокендрола. Източногерманската учителка Ребека Хофман открива, че е била шпионирана от ЩАЗИ години наред и извършва спонтанно действие, което ще се отразява на семейството й до края на животите им… Джордж Джейкс, дете на родители от различни раси, се разминава с кариера като корпоративен адвокат, за да се присъедини към министерството на правосъдието на Робърт Ф. Кенеди, и се озовава в центъра не само на събитията, породили битката за граждански права, но и в една много по-лична битка… Камерън Дюър, внук на сенатор, се възползва от шанса да извърши малко официален и неофициален шпионаж в името на кауза, в която вярва, само за да открие, че светът е много по-опасно място, отколкото си е представял… Димка Дворкин, млад сътрудник на Никита Хрушчов, става първокласен агент за добро или зло, докато надпреварата на САЩ и СССР стига до ръба на ядрена война, а неговата сестра-близначка Таня си изковава съдбата, която ще я отведе от Москва до Куба, Прага и Варшава и в историята. Както във всички книги на Кен Фолет, и тук историческият фон е отлично проучен и представен, действията са бързи, образите са нюансирани и наситено изобразени. Със страстта и умението на истинския майстор, Фолет ни отвежда в свят, който мислим, че познаваме, ала вече никога няма да ни изглежда същият. Кен Фолет изгря в литературата с Иглата, роман, който спечели много награди и се превърна в бестселър в цял свят. След още няколко успешни трилъра, като Опасно богатство и Ключът към Ребека, Фолет изненада всички с Устоите на земята и дългоочакваното му продължение Свят без край, също национални и международни бестселъри. Новият му внушителен исторически епос, трилогията XX век, започна с Крахът на титаните и Зимата на света, а Прагът на вечността е неговият завършек. Кен Фолет живее в Англия със съпругата си Барбара.
— Виж само това бебче. Един ден ще може да падне в центъра на Маями. Бум — рече Пас.
При тази мисъл Таня потрепери.
— Надявам се да не стане.
— Защо?
Наистина ли трябваше да му обяснява?
— Целта на тези оръжия е да заплашват. Предполага се, че те ще накарат американците да се боят да нападнат Куба. Ако се стигне до използването им, значи не са изпълнили предназначението си.
— Може би. Но ако ни нападнат, ще сме в състояние да унищожаваме цели американски градове.
Таня се изнервяше от явната наслада, с която Пас мислеше за тази ужасна възможност.
— И каква полза от това?
Той май се изненада от въпроса.
— Това ще опази гордостта на кубинската нация — Пас произнесе испанската дума dignidad като нещо свещено.
Тя едва вярваше на ушите си.
— Значи вие бихте започнали ядрена война заради гордостта си?
— Разбира се. Какво би могло да е по-важно?
— Оцеляването на човешкия род например! — раздразнено отвърна Таня.
Пас пренебрежително размаха пурата.
— Загрижила си се за човешкия род. А мен ме е грижа за честта ми.
— Глупости. Да не си побъркан?
Пас я погледна.
— Президентът Кенеди е готов да използва ядрени оръжия, ако Съединените щати бъдат нападнати. Генералният секретар Хрушчов ще ги използва, ако Съветският съюз бъде нападнат. Същото важи за дьо Гол във Франция и който там е премиер на Великобритания. Каже ли един от тях нещо друго, ще бъде свален за броени часове. — Той дръпна от пурата, крайчето й припламна в червено, после издиша дима. — Ако аз съм побъркан, значи и те всичките са побъркани.
* * *
Джордж Джейкс не знаеше за какво е тревогата. Боби Кенеди привика него и Денис Уилсън на извънредна среща в Белия дом сутринта във вторник, шестнадесети октомври. Най-доброто предположение беше, че темата ще е първата страница на днешния Ню Йорк Таймс със заглавието:
ЗА АЙЗЕНХАУЕР ПРЕЗИДЕНТЪТ Е СЛАБ
ВЪВ ВЪНШНАТА ПОЛИТИКА.
Неписано правило беше бившите президенти да не нападат наследниците си. Джордж обаче не беше изненадан, че Айзенхауер го нарушава. Джак Кенеди беше победил на изборите, като нарече Айзенхауер слаб и измисли несъществуващо „изоставане в ракетите“ в полза на Съветския съюз. Явно Айк още страдаше от този удар под пояса. Сега Кенеди беше уязвим за подобно обвинение и Айзенхауер беше отмъстен — точно три седмици преди междинните избори.
Другата възможност беше по-лоша. Големият страх на Джордж беше да не е изтекла информация за операция „Мангуста“. Разкритието, че президентът и брат му организират международен тероризъм, щеше да е оръжие в ръцете на всеки републикански кандидат. Щяха да кажат, че братята Кенеди са престъпници, задето го правят, и глупаци, задето са позволили тайната да се разкрие. А какво ли отмъщение щеше да измисли Хрушчов?
Джордж виждаше, че началникът му е бесен. Боби не умееше да прикрива чувствата си. Гневът личеше във вирнатата му брадичка, в приведените рамене и ледения блясък на сините му очи.
Джордж харесваше Боби, задето даваше израз на чувствата си. Хората, които работеха с него, често можеха да надзърнат в сърцето му. Това го правеше по-уязвим, но и по-обичан.
Когато влязоха в Кабинета, президентът Кенеди вече беше там. Седеше от другата страна на дългата маса, на която бяха наредени няколко големи пепелника. Намираше се в средата, а на стената отзад над него беше президентският печат. От двете страни на печата два високи прозореца гледаха към Розовата градина.
С него беше малко момиченце в бяла рокличка, явно дъщеря му Каролин, която още нямаше пет годинки. Имаше къса светлокестенява коса, разделена на път като на татко й и прихваната с проста фибичка. Говореше му, сериозно обясняваше нещо, а той слушаше съсредоточено, като че нейните думи бяха не по-маловажни от всичко, казано в това средище на властта. Джордж беше дълбоко поразен от силата на връзката между родителя и детето. „Ако някога имам дъщеря“, рече си той, „ще я слушам така и тя ще знае, че е най-важният човек на света“.
Сътрудниците заеха местата си покрай стената. Джордж седна до Скип Дикерсън, който работеше за вицепрезидента Линдън Джонсън. Скип имаше много светла права коса и бледа кожа, почти като албинос. Отметна русия перчем от очите си и заговори с южняшки акцент: