Прагът на вечността [bg]

Каза си да не става цинична. Това, че един мъж беше красив, не означаваше непременно, че е безмозъчен Дон Жуан. Може би Пас просто чакаше истинската жена, с която да се свърже доживот и която да се труди с него в мисията за изграждането на нова Куба.

Ракетата в сандъка беше наместена на дъното на влекача. Към Пас се приближи дребен раболепен лейтенант на име Лоренсо, който съобщи:

— Готови сме за тръгване, генерале.

— Действайте — отговори Пас.

Камионът бавно се отдели от дока. Ято мотоциклети зарева и тръгна пред него да освободи пътя. Таня и Пас се качиха в неговата военна кола, зелен Буик Ле Сабр комби, и последваха конвоя.

Пътищата на Куба не бяха пригодени за дълги двадесет и четири метра камиони. През последните три месеца инженери от Червената армия бяха построили нови мостове и бяха оправили острите завои. Въпреки това през повечето време камионът се движеше със скоростта на пешеходец. Таня с облекчение забеляза, че всички останали превозни средства са отстранени от шосетата. В селата, през които минаваха, ниските двустайни дървени къщурки бяха тъмни, а кръчмите бяха затворени. Димка щеше да е доволен.

Таня знаеше, че сега на пристанището следващата ракета се спуска в друг камион. Процесът щеше да продължи до изгрев. Разтоварването на всичко щеше да отнеме две нощи.

Засега стратегията на Димка действаше. Изглежда, никой не подозираше с какво се е захванал Съветският съюз в Куба. Нямаше шушукане в дипломатическите среди или по неконтролираните страници на западните вестници. Избликът на гняв в Белия дом, от който се страхуваха, още не беше започнал.

Но оставаха още два месеца до американските междинни избори; още два месеца, в които тези огромни ракети трябваше да се подготвят за изстрелване в пълна тайна. Таня не знаеше дали това е възможно.

След два часа навлязоха в широка долина, която беше овладяна от Червената армия. Тук инженерите строяха ракетната площадка. Тя беше една от повече от дузината площадки, скрити от поглед в гънките на планините по цялата дължина на 1243-те километра на остров Куба.

Таня и Пас слязоха от колата, за да наблюдават разтоварването на сандъка от камиона, отново на светлината на прожекторите.

— Успяхме — каза доволно Пас. — Сега разполагаме с ядрени оръжия. — Той извади пура и я запали.

— Колко ще отнеме разполагането им? — предпазливо попита Таня.

— Не много — пренебрежително отвърна той. — Две седмици.

Пас не беше в настроение да мисли за проблеми, но на Таня й се струваше, че задачата може да отнеме повече от две седмици. Долината представляваше прашна строителна площадка, където засега беше направено малко. Въпреки това Пас имаше право — свършили бяха с трудната част, докарването на ядрените оръжия в Куба, без американците да разберат.