Перфектно отмъщение [bg]

— Извинете — казва Рамо Капоца, кафявите му очи се разширяват, но зад лещите проблясват огънчета. — Джои, сигурен съм, че господин Коул познава своя отбор.

— Не чак толкова добре, колкото някои други хора — казвам и разрошвам косата на малчугана. — За мен отборът е повече инвестиция.

— Разбрах, че се справяте доста добре с инвестициите, след като дойдохте в Ню Йорк.

Кимам и отвръщам:

— Определено разширих дейността си. Преди се занимавах предимно с изкуство. Бърт също иска да диверсифицира бизнеса си.

— Разбрах го от вас — казва Рамо, — но не можахме да открием нищо повече за господин Уошингтън.

— Племето акуесасни е по природа потайна група — отвръщам с лек смях. — Но съм сигурен, че като видите документите за финансовото състояние на Бърт, ще бъдете спокойни да привлечете неговата група като инвеститор. Разбрах, че имате партньор, който иска да продава и просто си помислих, че… е, че ще бъде добре да ви запозная, господин Капоца.

Възрастният мъж не казва нищо повече. Гледаме мача до края на полувремето. Тъй като срещата е предсезонна, играчите от първия тим са сменени. Клепачите на момчето натежават и то обляга глава на рамото на прадядо си. Рамо Капоца кима на един от мъжете в черно, той вдига момчето от седалката и го гушва.

— Мисля, че е време да си вървим — казва Капоца и раздрусва ръката ми. След това подава визитна картичка на Бърт. — Обадете ми се, господин Уошингтън. Бих искал да поговорим повече, а може би ще донесете и тази финансова информация. Не знам какво сте замислили, но делът на Франк струва около сто милиона долара.

— Приблизително толкова е готова да инвестира групата на Бърт — казвам и Бърт кима.

Благодарим на господин Капоца за отделеното време и го изпращаме до вратата на ложата. Той ни благодари за това, че сме осигурили една вечер, която правнукът му никога няма да забрави.

— Боже мой — казва Бърт, след като те вече са си заминали. — Видя ли онези тримата? Пред тях Андре изглежда като момченце от църковния хор.

— Това е висшата лига, Бърт.

— И ти ще ме пратиш да се срещам с всичките тези хора сам, без теб?

— Ще се справиш — казвам, изваждам кутийка бира „Бъд“ от хладилника и му я отварям. — Тази вечер се справи отлично.

— Аха — отвръща Бърт, — с един старец и с едно хлапе.

— Не се заблуждавай от това, че е възрастен. Зъбите му са остри като бръснач.

— Точно така — казва Бърт, — и затова искам да съм сигурен, че няма да захапе нас.