Перфектно отмъщение [bg]

Натовари отново чантите им в старата бракма, след това вдигна Дани на рамо и я стовари на предната седалка. Хвърли един последен поглед, остави торбичката с хероин, след което хвърли кърпата навън на дъжда и се качи в пикапа. Зави на север по път 12 и погледна в огледалцето за обратно виждане.

Започнаха да го гризат мисли за това как всичко би могло да се развие иначе, като се почне от стрелбата и се свърши със самото появяване на Русо на първо място. Тогава трябваше да отиде при Сет. Нещата тъкмо се бяха развили благоприятно за него, но той се прецака, както винаги досега. Запита се дали това не се дължеше на проклятието на стария, когото Андре преби с щанга за вадене на гуми. Спомни си окървавения си баща и думите му: „Ще те прецакам и от гроба, кълна се“.

Но колкото и да бе странно, това че смаза главата на баща си, го изведе на пътя към независимостта. Оттам нататък хората го уважаваха. Никой не можеше вече да се будалка с него, дори Бонапарт. Той, Андре, бе човекът, който осигуряваше жените, разпределяше дрогата и уреждаше оргиите, а в крайна сметка от това идваха парите. Щеше да се справи и с този капан, както с останалите. Как би могъл да затъне, след като разполагаше с дрогата и с момичето, а и не беше ли истинска оргия да види изражението на Русо, преди да го застреля? На малцина се удава да видят такова нещо.

Усмихна се на Дани и я перна леко по задника. Тя изпъшка, запримигва и му се усмихна.

Андре въздъхна дълбоко и отвърна на усмивката й.

Пулсът му започна да се успокоява и тъкмо си мислеше къде да изхвърли пистолета, когато видя в огледалцето за обратно виждане проблясващите светлини.

— Мамка му! — каза и натисна педала на газта до дупка.

Дани погледна назад и бавно каза:

— О! Какво прецакване!

Колите вече бяха няколко и макар да бе ускорил до край по тъмната мокра магистрала, те изглежда го настигаха. Мислите му препускаха: мъчеше се да измисли къде да свие от пътя. Да слезе от магистралата и да избяга. Ако се наложеше, можеше да оцелее в тези гори. Беше го правил и преди.

След моста над река Биг Мууз имаше завой на върха на хълма и след него един стар път, по който извозваха дървесни трупи. Беше съвсем наблизо и скоро щеше да изчезне от полезрението на патрулките. Помисли си да вземе меката чанта, пълна с пари. Можеше да я носи, плюс куфарчето на Сет Коул с хероина и да изчезне без следи в дъжда. Дани трябваше да остане и той дори си позволи да изпита макар и малко съжаление за нея.

Андре видя моста и усети как нова струя адреналин се изля в кръвта му, как нервите зад очните му ябълки сякаш пламнаха. Пътят се спусна надолу и той тъкмо се качваше на моста, когато една патрулка се появи от стария път със запалени проблясващи светлини.

— Мамка му! — изкрещя той и удари с юмрук по волана, но не вдигна крака си от педала за газта.