![Перфектно отмъщение [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/9/6/5/8/perfektno-otmshchenie-bg-download.jpg)
Перфектно отмъщение [bg]
- Автор: Грин Тим
- Год: 2006
- Язык: болгарский
- Год: Ергон
- ISBN: 954-530-107-4
- Переводчик: Тинко Трифонов
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Перфектно отмъщение [bg]». Краткое содержание книги:
С „Перфектно отмъщение“ Тим Грийн създава дързък модерен „ъпгрейд“ на класическата история за граф Монте Кристо и надниква в дълбоките мотиви, които движат всеки от нас. В темпо, което опасно покачва пулс, с внезапни обрати и неотслабващо напрежение, всепомитащата ярост на главния герой тласка действието към апотеозен финал. Това е перфектният трилър! Ню Йорк Таймс Бук Ривю
— Едно питие? — пита и вдига гарафата.
Аз сядам зад писалището си и казвам:
— Не. Седни, княже.
— Аха — отвръща и ме дарява с крива усмивка. Мята се странично в коженото кресло и го прекрачва с крака. — Това ми харесва. Но трябва да обсъдим някои неща.
Гледа ме свирепо, докато не кимвам.
— Моят бивш партньор тук е малко позакъсал. Затова той естествено проверява как вървят нещата при мен и се пита дали не би могъл да закачи и той нещо. Предполагам двамата се познавате, нали?
Русо не смее да ме погледне, но кима така, че носът му, който прилича на гръбна перка на акула, реже въздуха. Казва тихо, под носа си:
— Аха, това е Артър Бел.
Отварям леко най-горното чекмедже на писалището си и обвивам с пръсти 9-милиметровия глок, снабден със заглушител. Предстои всичко, което съм планирал, да се случи скоро, за да го оставя да му попречат тези двамата. Намерил съм „входа“ към Франк. Вилей е на ръба. Финансовата империя на Рангъл е на път да се срине. Очаквах Андре да избяга с дъщерята на Рангъл, или най-малкото да я доведе до пристрастяване към дрогата; тя е най-скъпото бижу на Рангъл и това би го съсипало окончателно. Но не трябва да бъда прекалено алчен. Ще се наложи да се справя с тези двамата.
— Всъщност ти очевидно си много хора едновременно — казва Андре, ухилва ми се и вдига чашата си да отпие глътка. — Но аз нямам нищо против. Ние просто искаме да ни се плати за информацията — както би станало, например, ако я продадем на „Поуст“ или на някого другиго. Ти ставаш все по-важна клечка, Бързи пари — Сет Коул — Артър Бел — Бягащ елен. Собственик на „Джетс“ и тъй нататък.
— Мисля, че разполагам с нещо, от което всички ще останат доволни — казвам. — Бърт, ще донесеш ли малкото куфарче, което държа в касата горе?
— Онова…
— Кафявото куфарче от крокодилска кожа — обяснявам. — В касата. Ще го намериш лесно.
Андре оставя чашата си и се размърдва в креслото си. Изважда от колана си черен колт 45-и калибър и го насочва към главата ми.
— Без шегички, Бърт — казва той и разтегля устни в нещо като усмивка. — Не съм дошъл тук да си играя игрички.
— Онова, което ще донесе, ще ти хареса — казвам, пускам глока и се облягам назад.
Русо се изправя:
— Андре, ние…
— Сядай! Сядай, мамка му, и си затваряй шибаната уста. Ти искаше някакъв откуп — казва Андре, без да сваля поглед от мен. — Правя го заради теб. С парите, които този тип има, изобщо нямаш нужда от моите, мамка му!
Бърт се връща и поставя куфарчето върху ниската масичка между Андре и Русо.
— Отвори го — казва Андре на ортака си.
Русо се мъчи с ключалките, най-сетне го отваря. Очите му се разтварят широко и светват. Изважда малко ножче от джоба си, пробива една торбичка, докосва белия прах в нея. Близва пръста си, поглежда Андре и казва:
— Хероин. Чист.
— На стойност около пет милиона долара — казвам. — Подарък от мен за вас. За да не се налага партньора ти да продава история, което няма да е от полза за никого от нас.
— Аха — съгласява се Андре, кима и се изправя. — Подарък. Значи още можем да се разберем. Ние двамата си прекарваме добре, нали, Сет Коул?
— Нещата вървят добре — отвръщам.
Русо затваря куфарчето. Двамата с Андре се оттеглят към вратата на стаята.
— Никакви лоши чувства — казва Андре. — Знаеш, че се старая с онази китара.
— Няма проблем. Вие двамата ми вършите услуга. А сделката ни си остава в сила.
Двамата излизат.
Бърт стои и ме гледа известно време, сетне казва:
— Мислех си, че ще убиеш тези змии.
— Помислих си го — отвръщам. — Но мисля, че по този начин ще стане по-добре. Получих хероина от руснаците, които държат пазара. При стеклите се обстоятелства не можех да го откажа, а сега го вкарах в добра употреба.
Вдигам телефона и се обаждам на своя човек във „Ванс Интернешънъл“, моля ги да пуснат двама агенти да следят Андре двайсет и четири часа в денонощието.
— Само го наблюдавайте. Ако посегне на някого — казвам в слушалката, — просто кажете на хората си да насочат полицията към него и да стоят настрани.
След като затварям, Бърт казва:
— Нали знаеш, че ще се върнат за още?
— Е, дори на Андре ще е нужно известно време да пласира дрогата — отвръщам. — А дотогава могат да се случат маса неща.
54
Бърт и аз пътуваме на задната седалка на лимузината ми по стръмната рампа, която води към тъмния търбух на стадион „Джайънтс“. В началото на тунела, водещ към игрището, излизаме и гледаме как дългата кола на Рамо Капоца спира зад нашата. От нея слиза осемгодишно момченце, облечено във фланелката на Кевин Мои, следвано от плещест сивокос мъж с очила с дебели лещи и леко прегърбена походка. Момчето е Джои Капоца и държи ръката на прадядо си без да се срамува. Трима мъже, облечени в костюми, обграждат двамата Капоца и внимателно и навъсено оглеждат тунела. Стиснали са здраво зъби и човек може да види как мускулите на челюстите им играят под кожата.