Перфектно отмъщение [bg]

Стискам ръце зад гърба си и отивам по дебелия килим до прозореца. Виждам Ню Джърси. Статуята на свободата блести като смарагд, обляна от последните лъчи на следобедното слънце.

— Радвам се, че си доволен — казвам.

— Знаеш ли, един ми каза, че ме наричали „Магьосникът от Уолстрийт“13. Смяташ ли това за комплимент?

— Разбира се.

— Този град е много ревнив — казва замислен той. Поглажда малкия си мустак, след това стиска пръсти.

— Дали съм доволен? — продължава и поклаща глава, вече широко усмихнат. — Моето момиченце е влюбено до уши. Жена ми се радва. Това хич не е малко. Казах ли ти, че от „Ванс Интернешънъл“ ми представиха документите, които проследяват пряка роднинска връзка от Андре чак до Александър III?

Поставям длан върху стъклото. То е топло от слънчевото греене.

— Боже мой, колко е високо — казвам тихо.

— Моля?

Чувам как столът му се извърта към мен.

— Поглеждал ли си надолу? — питам, след като се обръщам. — Придобивам странно чувство, когато съм на високо. Какво ли ще е усещането, когато земята полети към теб и ти нищо не можеш да направиш?

Рангъл вече е до мен. Почуква с кокалчетата си по стъклото.

— Бронирано стъкло — казва той.

— Да. Тук сме в безопасност. Но само погледни.

Той поглежда, но към мен. След това погледът му се спуска надолу — към улицата и крайбрежния булевард. Колите пълзят като мравки. Хората са малки петънца, които едва се движат. Той се прокашля и се връща при писалището си. Интеркомът иззвънява и секретарката му съобщава, че адвокатът му искал да говори с него.

— Не сега — казва той. — Кажи му, че съм със Сет Коул и ще му позвъня веднага, след като приключим.

Обръщам се и заемам стола срещу писалището му. Събирам пръстите си на купичка и казвам:

— На двайсети ще отворим позиция в Московската банка. На двайсет и трети ще има благоприятно съобщение и цените ще скочат рязко. Всичко ще стане бързо и ще продадем по време на най-големия наплив в четири следобед по Московско време.

Рангъл се навежда към мен. Стиснал е здраво ръба на плота на писалището от тъмно дърво.

— Колко? — пита той. — Мога да осигуря половин милиард след това, което се случи с петрола. Всички ще искат да участват.

— Колкото сметнеш, че ще е разумно — казвам. — Просто купувай на десетмилионни пакети и използвай задължително различни брокерски къщи.

— Защо, от какво се безпокоиш?

— Бронирано стъкло — казвам тихо.

— Какво?

— Нищо.

— Боже мой! — възкликва Рангъл и оголва половината си зъби в усмивка, която е по-скоро презрително озъбване. — Това е то. Руският пазар. Към края на деветдесетте бях на върха и тогава претърпях голяма загуба, но казах на жена си: „Някой ден нещата ще се обърнат отново. Някой ден ще се появи възможност и аз няма да я пропусна“.