Бесплатная библиотека
Читайте книгу на сайте или телефоне
READ-E-BOOK » Триллеры » Перфектно отмъщение [bg]
Перфектно отмъщение [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com

Перфектно отмъщение [bg]

Электронная книга - «Перфектно отмъщение [bg]». Краткое содержание книги:

„Перфектното отмъщение… Ако не отмъстиш — превръщаш се в професионална жертва. Те са ти навредили — ти им връщаш злото десетократно, стократно! И не е просто реакция, сляпа;, ярост — а план. Прецизен. Отмъщението трябва да е послание.“ Това е най-важното правило от урока по оцеляване, което старият затворник Лестър Коул завещава на възпитаника си Реймънд Уайт. Пари, Власт. Красива приятелка и предстояща сватба — на 25 години Реймънд Уайт е галеник на съдбата. Момчето от работническия квартал е успяло с много воля, ум, кураж и упорит труд да завърши Принстън, да стане съдружник в могъща юридическа фирма и е на крачка да влезе в Сената. Едно писмо, занесено на ръка, миг невнимание, загрижена група „приятели и колеги“ — и Реймънд внезапно, като в нощен; кошмар, се озовава зад решетките на затвор със специален режим, с доживотна присъда за убийство. Цели осемнайсет години Реймънд Уайт дебне удобен случай и крои план как да си върне откраднатия живот. План, в който смъртта на виновните ще изглежда като милостиня. И един ден, случаят му подава ръка. Отвъд стените на затвора го чака огромно богатство и ново име. Идва време всеки да си получи заслуженото; враговете му трябва да си платят — и ще плащат от скъпо по-скъпо…
С „Перфектно отмъщение“ Тим Грийн създава дързък модерен „ъпгрейд“ на класическата история за граф Монте Кристо и надниква в дълбоките мотиви, които движат всеки от нас. В темпо, което опасно покачва пулс, с внезапни обрати и неотслабващо напрежение, всепомитащата ярост на главния герой тласка действието към апотеозен финал. Това е перфектният трилър! Ню Йорк Таймс Бук Ривю
1 ... 96 97 98 99 100 101 102 103 104 ... 124
Перейти на страницу:

— Иди и вземи един стек от нещо хубаво. „Мишлоб“ или нещо такова. И ги попитай дали наоколо има прилично място, където да отпочинем.

— Тук няма разни „Риц-Карлтън“-и — рече Русо и изскочи навън. — В това мога да те уверя.

— Тоя е тъпанар — каза завалено Дани, след като Русо изчезна. Тя вече гледаше право напред.

Андре погледна през мръсното предно стъкло към яркия зелено-жълт знак на BP и отвърна разсеяно:

— Знам.

— И защо ще водим този грозен мръсник? — попита тя. — От него тръпки ме побиват. Защо се возим в тази бракма?

— Това е Америка, скъпа — отвърна той. — Искам да видя как живеят обикновените хора.

— Говориш странно.

— Говоря странно от цял месец насам — рече той. — А сега защо не ми дадеш една целувчица.

— Онзи се връща.

— И какво от това? — Андре улови бедрото й и го стисна. — Можем да го пуснем да гледа тази вечер.

— Ти си ненормален — измърка тя и го близна по врата.

Задната врата се отвори. Русо се мушна вътре, изтръска дъждовните капки от раменете си и рече:

— Ей, ей, престанете. На около две мили по път 12 имало мотел, включен към кабелната HBO, не можете ли да почакате?

— Можем да те пуснем да погледаш тази вечер — изхили се Андре.

Русо отвори една кутийка и се размърда на мястото си.

— Искаш ли бира? — попита. — Взел съм и сандвичи.

Андре избухна в смях, Дани го последва.

— И двамата сте шантави — рече Русо, подуши въздуха с огромния си нос и дръпна нагоре яката на жълтата си поло фланела с бродиран на яката малък син конник.

Андре накара Русо да влезе в рецепцията на мотела и да вземе две съседни и преходни стаи в края на сградата. Пренесоха багажа си и се настаниха около малката масичка с изкуствен фурнир в стаята на Русо. Русо постави върху масичката три сребристи кутийка бира, а Андре извади няколко игли, пластмасова хирургическа тръбичка, газова горелка и лъжица. Запали едно марлборо и го остави да виси от устната му и се залови за работа. Дани съблече якето си, също запали цигара и впери поглед в него, а синият пламък се отразяваше двоен в очите й.

— Легни на леглото — каза Андре, когато иглата беше готова. Дръпна силно от цигарата си и сетне я угаси.

Тя също угаси своята, след това легна върху хлътналата избеляла завивка и протегна ръка. Андре пристегна мускула й с тръбичката, заби иглата във вената и махна тръбичката, докато я инжектираше. Дани обели очи. Започна да стене и да се гърчи лениво в леглото.

Андре се ухили на Русо и попита:

— Искаш ли ти да си следващият?

— Разбира се — отвърна Русо, надигна кутийката и отпи от бирата си.

След като я остави, запали една цигара „Нюпорт“, погледна към Андре, издиша дима и рече:

— Сега, след като тя е вече в другия свят, искам да те попитам нещо.

— Питай — отвърна Андре и изсипа малко бял прашец в лъжицата, без да я изпуска от поглед.

— Преди малко спомена нещо за нейния дял — рече Русо, дръпна от цигарата и кехлибареното огънче припламна.

Андре вдигна глава и забеляза, че когато Русо надигна кутийката, тя трепереше леко. Също и цигарата.

— Ще й дадеш част от своя дял, така ли? — попита Русо, сръбна бира и захапа отново цигарата.

Усмивката на Андре се разтегли широко, той присви очи заради дима, погледна Русо и рече:

— Не. Говорех за нейния дял. Тя е с нас. И ще получи дял.

— Щото аз си мисля, че… — започна Русо, отвори нова кутийка бира, дръпна отново от цигарата и заби поглед в масичката, че аз и ти сме партньорите. Не виждам защо ще давам част от дела си на нея. Досега бяхме все само аз и ти, а изведнъж се появява тя. Знам, че е гаджето ти, но това не я прави партньорка…

Русо вдигна глава и видя, че Андре го гледа втренчено, затова каза:

— Е, какво? Това е справедливо, нали?

— Мисля, че алкохолът говори вместо теб — рече Андре.

— Ще спечелим пет милиона долара и аз си искам половината от тях! — изкрещя Русо и удари с юмрук по масата.

57

Бирената кутийка се преобърна. Пенестата течност се изля от нея и образува шумяща локвичка, която потече по масата към Андре. Той не помръдна, дори когато поточето стигна ръба на масата и закапа по крачола на дънките му. Само гледаше вторачено и се усмихваше. Дани изстена щастлива на леглото.

С висяща от устните му цигара Русо скочи и започна да попива излялата се бира откъм Андре с такова усърдие, сякаш събираше злато. Цигарата падна от устните му и изсъска в пяната. С голата си и наранена ръка Русо изплиска бирата на пода, след това отри ръка о крачола си и седна отново.

1 ... 96 97 98 99 100 101 102 103 104 ... 124
Перейти на страницу:
0
Сюжет
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Атмосфера
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Главный герой
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Общее впечатление
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
Итоговая оценка: 0.0 из 10 (голосов: 0 / История оценок)