![Деца от кръв и кости [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/9/5/9/7/deca-ot-krv-i-kosti-bg-download.jpg)
Деца от кръв и кости [bg]
- Автор: Адейеми Томи
- Серия: Деца от кръв и кости #1
- Год: 2018
- Язык: болгарский
- Год: Егмонт
- ISBN: 9789542721437
- Переводчик: Надя Златкова
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Деца от кръв и кости [bg]». Краткое содержание книги:
„Феномен.“ Entertainment Weekly
„Следващото голямо нещо в литературата и киното.“ Ebony
„Една от най-големите дебютни книги за тийнейджъри тази година.“ Teen Vogue
Усещането се засилва и аз спирам, търсейки източника му. Дали Инан води войниците? Обикновено не се бие сам. Ако армията се приближава, може да сме в по-голяма опасност, отколкото мислех.
Но знакът на Ориша не се появява. Вместо това над главите ни изшумоляват листа. Преди да извадя оръжието си, във въздуха изсвистява камшичен удар…
Найла се строполява на земята, скимтейки, а около краката и муцуната й е стегнато дебело ласо. Завъртам се, когато една мрежа се спуска върху масивното й тяло, залавяйки я с лекотата на опитен бракониер. Ревът на заловеното животно преминава в изплашено скимтене, докато тя напразно се бори да се освободи. И изведнъж млъква безпомощно, а от гората се появяват петима войници и я повличат нанякъде.
— Найла! — Тзеин хуква, размахал ножа си.
Затичва се с впечатляваща бързина, готов да нанася удари… Но се търкулва на земята като камък със завързани китки и глезени. Ловджийският нож пада от ръката му, когато една мрежа полита и го хваща в капан като дива котка.
— Не!
Затичвам се след него, вдигнала своя меч, а сърцето ми бие лудо. Отбягвам с лекота едно хвърчащо ласо, но когато отново се появяват петимата, които отмъкнаха Найла, не знам накъде да се обърна. Те ту се появяват от сенките, ту отново се скриват, маскирани са и облечени в черно. За кратки мигове виждам малките им кръгли очи. Не са войници…
Но ако не са от стражите на Инан, кои са тогава? Защо ни нападат? Какво искат?
Замахвам към първия, който се приближава, и се навеждам, за да избегна атаката на друг. Всеки удар е загуба на ценно време, което Тзеин и Найла нямат.
— Тзеин! — викам след него, докато от тъмнината се появяват още маскирани хора и го повличат нанякъде. Той се бори в мрежата с всички сили, но получава един бърз удар по главата и тялото му се отпуска.
— Тзеин!
Замахвам с меча си към един нападател, който се хвърля към мен, но ударът ми е с един миг закъснение. Маскираният мъж сграбчва ръката ми и ме обезоръжава. Друг връзва прогизнал парцал на лицето ми.
Острата му миризма ме изгаря и пари нетърпимо, докато светът потъва в мрак.
Глава тридесет и осма
Зели
Писъкът на Амари отеква сред дърветата.
Двамата с Инан замръзваме по средата на атаката. Завъртаме глави и виждаме Амари да се бие с маскиран мъж на няколко метра от нас.
Въпреки съпротивата й една черна ръкавица се спуска върху устата й. Очите й стават безжизнени и се затварят.
— Амари! — Инан се втурва след нея и аз тръгвам след него.
Но в гората няма никого. Найла я няма. Не виждам Тзеин.
— Тзеин?
Облягам се на едно дърво и оглеждам силуетите на дърветата, които изпълват долината. В далечината се издига облак прах, едно хванато в примка тяло, тежко и силно. В мрежата е притисната отпусната ръка. Не…
— Тзеин!
Втурвам се напред.
По-бързо отколкото мислех, че мога.
Сякаш отново съм на шест и тичам след веригата, размахвам ръце след мама.
Прогонвам спомените и тичам, крещейки името на Тзеин в нощта. Това не може да се случи. Не на мен. Не на Тзеин.
Не отново.
— Тзеин!
Писъците ми раздират гърлото, краката ми треперят. Минавам покрай Инан, който тича след Амари.
Мога да го спася…
— Не!
Здрави въжета стягат глезените ми и ме дръпват на земята. Тежка мрежа ме хваща в плен и въздухът изхвърча от тялото ми.
— Ааа! — крещя аз, извивам се и ритам, докато ме влачат през гората.
Отвлякоха Тзеин. Отвлякоха Амари. А сега ще отвлекат и мен.
Камъни и клонки разкъсват кожата ми и избиват жезъла от ръката ми. Опитвам се да извадя ножа на Тзеин, но не успявам. В очите ми влизат прах и пари, въпреки че примигвам да се отърва от боклуците.
Безполезно е. Изгубих…
Въжето, което дърпа мрежата ми, се скъсва.
Тялото ми спира, а двете маскирани фигури, които ме влачат, падат изненадани. В следващия миг Инан се хвърля и нанася удари, докато те са още на земята.
Единият от мъжете се втурва да бяга и сякаш изчезва сред зейналите коренища на дърветата. Другият е прекалено бавен и когато Инан забива дръжката на меча си в слепоочието му, коленете му се подкосяват.
Мъжът се строполява на земята, а Инан се обръща към мен. Хваща меча по-удобно в ръката си.
В очите му бушува огън.
Пръстите ми треперят, докато разкъсвам мрежата с голи ръце, за да се освободя. Инан се приближава и лунната светлина пада върху знака на Ориша, който ми припомня цялата болка, изживяна под взора на леопанерата му. Ботушите на стражите. Кръвта по земята. Черната верига около шията на мама.