Търсенето на Светия Граал [bg]
- Автор:
- Язык: болгарский
- Переводчик: Владимир Атанасов
- Жанр: Европейская старинная литература
Электронная книга - «Търсенето на Светия Граал [bg]». Краткое содержание книги:
Накрая си сънувал, че от цветята израстват дървета, отрупани с плодове: това означава, че от рицаря ще произлезе голям род, изобилстващ с доблестни мъже и Добри рицари, които трябва да бъдат разглеждани като плодове; същото ще произлезе и от госпожицата. И ако бе станало така, че тя бе изгубила девствеността си заради едно толкова мерзко прегрешение, Господ Бог щеше да бъде безкрайно разгневен, така че и двамата сигурно щяха да бъдат прокълнати и постигнати от внезапна смърт, сиреч щяха да бъдат погубени тялом и духом. Ала ти си попречил на това, поради което трябва да бъдеш смятан за добър и предан служител на Иисус. И, кълна се в собственото си спасение, ако бе земен човек, ти никога не би бил въвлечен в благородното премеждие да спасяваш следовниците на Господ Бог, избавяйки телата им от земно страдание, а душите им — от страданията в преизподнята. Сега вече ти изясних смисъла на премеждията, през които си преминал в Търсенето на Светия Граал.
— Сеньор — промълвил Боорт, — истина казваш. Ти ми обясни толкова добре всичко, че аз ще бъда по-добър през целия си живот, който ми предстои.
— Сега — рекъл накрая абатът — искам да се помолиш за мен, защото вярвам, че Господ ще чуе далеч по-лесно теб, отколкото мен.
Боорт замълчал от притеснение, че абатът го смята за толкова свят човек. След като разговаряли още много време, додето най-сетне Боорт не решил да напусне манастира, пожелавайки на абата Бог да е с него.
Щом се въоръжил и се стегнал, той подновил своето странстване и препускал през целия ден, докато привечер не пристигнал при една вдовица, която му устроила радушен прием. На сутринта продължил пътя си, за да се озове пред разположен в долина замък, чието название било Тюбел. Докато се приближавал към замъка, срещнал един младеж, който се носел в пълен галоп към гората наблизо. Боорт го пресрещнал и го попитал знае ли някакви новини.
— Да — отвърнал младежът. — Утре пред този замък ще се проведе наистина необикновен турнир.
— И кой ще участва в него?
— Рицарите на граф Плен и на госпожа вдовицата, която е господарка на замъка.
При тази новина Боорт решил да остане тук, защото нямало начин да не види в това сражение и някои от своите съратници от Търсенето. Можело също някой да му даде сведения за брат му, а нищо чудно и самият той да дойдел там, стига да се намирал наблизо и в добро здраве. Затова се отправил към един отшелнически дом, разположен на края на близката гора. Като влязъл в него, заварил брат си Лионел да седи без доспехи пред входа на параклиса. Настанил се бил там, за да участва на другия ден в битката, която трябвало да се проведе в равнината.
Като го видял, Боорт изпитал такава силна радост, каквато никой човек не би могъл да опише. Скочил веднага от коня си и го попитал:
— Скъпи братко, откога си тук?
Като чул тези думи, Лионел разпознал своя брат. Ала не се надигнал от мястото си, а само рекъл ядно:
— Боорте, Боорте! Не беше ти човекът, благодарение на когото избегнах смъртта завчера, когато двама рицари ме отвеждаха вързан и ме биеха жестоко. Ти ме изостави, без изобщо да ми помогнеш, а вместо това предпочете да се притечеш на помощ на госпожицата, която рицарят отвличаше, излагайки ме на смъртна опасност. Никога мой брат не е извършвал такова предателство! Заради тази твоя измяна ти обещавам едно-единствено нещо: смърт! Защото не заслужаваш нищо друго, освен да умреш. Пази се от мен и знай, че бъда ли въоръжен, където и да те срещна, не можеш да очакваш от мен нищо друго освен смърт.
Като чул ядните думи на брат си, Боорт се почувствал много нещастен, паднал на колене пред него, сключил молитвено ръце пред гърдите си и го помолил в името на Господ Бог да му прости за стореното. Ала Лионел му отвърнал, че това не може да стане и че с Божията помощ ще го убие, стига да може да надделее в схватката. И понеже не желаел повече да го слуша, влязъл в дома на отшелника, където бил оставил доспехите си, взел ги и бързо ги надянал. Щом се въоръжил, отишъл при своя кон, яхнал го и рекъл на Боорт:
— Пази се от мен, защото, дано Бог да ми е на помощ, ти се заклевам, че стига да мога да те надвия, ще постъпя така, както всеки трябва да постъпи с един предател, с един вероломен човек. А ти със сигурност си най-вероломният човек, роден от един толкова добродетелен мъж, какъвто бе нашият баща крал Боорт. Качвай се сега на коня си — така ще ти бъде по-удобно, — защото ако не го направиш, ще те убия, както си стъпил на земята. Позорът ще бъде за мен, но наказанието — за теб. И изобщо не ме е грижа за този позор, тъй като предпочитам да бъда охулен от множество хора, отколкото ти да не си получиш заслуженото.