Търсенето на Светия Граал [bg]

— Да — отвърнал младежът. — Утре пред този замък ще се проведе наистина необикновен турнир.

— И кой ще участва в него?

— Рицарите на граф Плен и на госпожа вдовицата, която е господарка на замъка.

При тази новина Боорт решил да остане тук, защото нямало начин да не види в това сражение и някои от своите съратници от Търсенето. Можело също някой да му даде сведения за брат му, а нищо чудно и самият той да дойдел там, стига да се намирал наблизо и в добро здраве. Затова се отправил към един отшелнически дом, разположен на края на близката гора. Като влязъл в него, заварил брат си Лионел да седи без доспехи пред входа на параклиса. Настанил се бил там, за да участва на другия ден в битката, която трябвало да се проведе в равнината.

Като го видял, Боорт изпитал такава силна радост, каквато никой човек не би могъл да опише. Скочил веднага от коня си и го попитал:

— Скъпи братко, откога си тук?

Като чул тези думи, Лионел разпознал своя брат. Ала не се надигнал от мястото си, а само рекъл ядно:

— Боорте, Боорте! Не беше ти човекът, благодарение на когото избегнах смъртта завчера, когато двама рицари ме отвеждаха вързан и ме биеха жестоко. Ти ме изостави, без изобщо да ми помогнеш, а вместо това предпочете да се притечеш на помощ на госпожицата, която рицарят отвличаше, излагайки ме на смъртна опасност. Никога мой брат не е извършвал такова предателство! Заради тази твоя измяна ти обещавам едно-единствено нещо: смърт! Защото не заслужаваш нищо друго, освен да умреш. Пази се от мен и знай, че бъда ли въоръжен, където и да те срещна, не можеш да очакваш от мен нищо друго освен смърт.

Като чул ядните думи на брат си, Боорт се почувствал много нещастен, паднал на колене пред него, сключил молитвено ръце пред гърдите си и го помолил в името на Господ Бог да му прости за стореното. Ала Лионел му отвърнал, че това не може да стане и че с Божията помощ ще го убие, стига да може да надделее в схватката. И понеже не желаел повече да го слуша, влязъл в дома на отшелника, където бил оставил доспехите си, взел ги и бързо ги надянал. Щом се въоръжил, отишъл при своя кон, яхнал го и рекъл на Боорт:

— Пази се от мен, защото, дано Бог да ми е на помощ, ти се заклевам, че стига да мога да те надвия, ще постъпя така, както всеки трябва да постъпи с един предател, с един вероломен човек. А ти със сигурност си най-вероломният човек, роден от един толкова добродетелен мъж, какъвто бе нашият баща крал Боорт. Качвай се сега на коня си — така ще ти бъде по-удобно, — защото ако не го направиш, ще те убия, както си стъпил на земята. Позорът ще бъде за мен, но наказанието — за теб. И изобщо не ме е грижа за този позор, тъй като предпочитам да бъда охулен от множество хора, отколкото ти да не си получиш заслуженото.