Търсенето на Светия Граал [bg]

Щом се оказал навън, той препуснал, додето стигнал до морето, където недалеч от брега открил кораб, покрит целия с бяла коприна. Скочил тогава от коня и се качил на кораба, поверявайки съдбата си в ръцете на Господ Бог. Още със стъпването си на палубата Боорт усетил как корабът се отдалечава от брега, а излезлият вятър, който издул платната, го подгонил с такава шеметна бързина, че той като че ли летял над водата. По някое време рицарят си дал сметка, че е пропуснал да качи и коня си, но скоро се примирил със станалото. Опитал се да погледне в далечината, но не успял да види нищо, защото нощта била черна и непрогледна. Облегнат на борда, той отправил към Иисус молитва да го отведе на място, където душата му ще може да бъде спасена. Щом изрекъл молитвата си, той се унесъл в сън и спал чак до сутринта.

Като отворил очи, Боорт огледал кораба и видял, че някакъв рицар в доспехи, ала без шлем на главата си, стои изправен на палубата. Взирайки се известно време в него, той разпознал Персевал Уелсеца и веднага скочил да го прегърне и да му засвидетелства голямата си радост. Персевал пък бил съвсем изумен от гледката пред себе си, защото нямал представа как този човек би могъл да се качи на кораба. Затова го попитал кой е и какъв е.

— Какво? — смаяно извикал Боорт. — Нима не ме разпознаваш?

— Да си призная, не — отвърнал му Персевал. — И се чудя как си могъл да попаднеш тук, ако, разбира се, самият Господ Бог не те е качил на този кораб.

Тогава Боорт се разсмял и свалил шлема си. Персевал тутакси го разпознал. Едва ли ще бъде много лесно да опиша неописуемата радост от срещата на двамата. Боорт се заел да разкаже как и благодарение на Чии напътствия успял да стигне до кораба. Сетне на свой ред и Персевал му изложил през какви премеждия бил преминал, как се бил озовал на високата скала и как Неприятелят човешки, явил му се в облика на прелестна дама, насмалко да го въвлече в смъртен грях.

Така двамата рицари най-сетне се събрали, както Господ Бог бил пожелал. В очакване на премеждията, които Той щял да им изпрати, те бродели из морската шир ту в една, ту в друга посока съобразно с прищевките на ветровете. Говорели си за най-различни неща и се подкрепяли духовно един другиго. Персевал казвал, че за да бъде изпълнено даденото му обещание, му липсвал единствено Граалът.

Ала разказът спира засега на говори за тях и се връща към подвизите на Добрия рицар.