Търсенето на Светия Граал [bg]

Като видял, че монсеньор Говен е на земята, Хектор се оттеглил, защото си дал сметка, че би било безумие да се изправиш срещу такъв противник, а и, от друга страна, като негов чичо54 трябвало да го предпазва и закриля. Племенникът му обаче раздавал удари във всички посоки и за кратко нанесъл такива поражения на нападателите, че защитниците на замъка започнали да надделяват, макар допреди малко да били почти победени. Те не престанали да се сражават и да повалят противниците си, докато последните не били напълно разбити и избягали на място, което смятали за сигурно. Галаад доста време ги преследвал в бягството им.

След като си дал сметка, че няма смисъл да се връща назад, той се отдалечил толкова незабелязано, че никой не разбрал накъде бил поел. Ала и едната, и другата страна му отредили наградата на победител в битката. Пострадалият тежко от удара на Галаад монсеньор Говен в отчаянието си, че няма да се оправи от получената рана, казал на Хектор:

— Горко ми, ето че днес се сбъдна предсказанието, дадено ми в деня на последната Петдесетница по време на изпитанието с канарата и забития в нея меч, който трябваше да изтегля: казано ми бе, че преди да е изтекла и година, ще получа такъв удар, какъвто не би трябвало да си пожелая дори на цената на цял замък. И кълна се в главата си, именно с този меч ме посече днес Добрият рицар. Несъмнено мога спокойно да кажа, че каквото ми бе предсказано, това и се сбъдна.

— Сеньор — попитал го Хектор, — убеден ли си, че раната, нанесена ти от рицаря, е чак толкова тежка?

— Да, в това няма съмнение — отвърнал монсеньор Говен. — Толкова е тежка, че едва ли ще избегна смъртта освен ако Бог не реши да се намеси.

— Какво да правим тогава? — продължил да пита Хектор. — Мисля си, че щом си толкова тежко ранен, с Търсенето май е свършено за нас.

— Сеньор, за теб не е свършено, но за мен е, поне до деня, в който на Бог не Му бъде по волята да те последвам и аз.

Докато си приказвали така, рицарите от замъка се събрали край тях. Като разпознали монсеньор Говен и разбрали, че е тежко ранен, повечето от тях много се натъжили, защото той без съмнение бил най-обичаният от чужденците мъж. Подхванали го те и го отнесли в замъка, снели му доспехите и го настанили да лежи в тиха и спокойна стая, далеч от хорската глъчка. После повикали лекар, за да огледа раната му, и го попитали дали Говен ще оздравее.

Той ги уверил, че за по-малко от месец ще им го предаде в цъфтящо здраве, така че ще може да язди и да носи оръжие. Рицарите му обещали, че ако стори това, ще го възнаградят толкова щедро, че ще го направят богаташ до края на живота му. Лечителят им отвърнал, че могат да бъдат напълно сигурни в това, защото ще изпълни всичко, което е обещал. Така монсеньор Говен останал там, а с него и Хектор, който за нищо на света не искал да си отиде, преди съратникът му да бъде напълно излекуван.