Търсенето на Светия Граал [bg]

Боорт почувствал още по-голяма тревога, защото знаел, че ако Калогренан бъде убит, това щяло да бъде голяма загуба. Затова отправил молитва към Господ Бог да се смили над него, изтъквайки, че никога един толкова добродетелен рицар не е бил убиван за една толкова нищожна кауза. Калогренан обаче отново се развикал:

— Хей, Боорте, нима ще ме оставиш да умра? Ако ти харесва да умра тук, смъртта ще бъде сладка за мен, защото едва ли бих могъл да загина за по-добродетелен мъж.

В този миг Лионел му нанесъл мощен удар, от който шлемът отхвръкнал от главата на противника му. Усещайки я незащитена и предчувствайки, че спасение няма откъде да дойде, Калогренан възкликнал:

— Ха! Скъпи Отче Иисусе Христе! Ти, Който ме прие за Свой служител, какъвто не съумях да стана с такова достойнство, с каквото би трябвало, смили се над моята душа: нека болката, която моето тяло ще изпита заради благодеянието, което исках да сторя, да бъде наказанието за моите грехове и изкуплението за моята душа!

В мига, в който Калогренан произнесъл тези думи, Лионел му нанесъл последния удар, който го повалил мъртъв на земята, а тялото му се изпънало и вдървило под въздействието на предсмъртната болка. След като убил Калогренан, Лионел изобщо нямал намерение да спре дотук, а се затичал към брат си и му нанесъл такъв удар, че го проснал по цялата му дължина. А той с присъщото си смирение му се примолил, в името на Господ Бог, да се смили и да му прости.

— Ако стане така, скъпи братко, че аз те убия, или пък ти сториш това, и двамата ще бъдем извършили смъртен грях — рекъл той.

— Нека Бог да се отвърне от мен — отвърнал му Лионел, — ако се смиля някога над теб и ти даря живота, след като във властта ми е да те убия, защото за това, че съм жив, ти нямаш и най-малката заслуга!

Тогава Боорт изтеглил своя меч и рекъл през сълзи:

— Скъпи Отче Иисусе Христе, нека не ми бъде зачетено в грях това, че защитавам живота си срещу моя брат!

Сетне вдигнал меча си и тъкмо се канел да порази Лионел, дочул глас, който му казал:

„Бягай, Боорте, не го докосвай, защото със сигурност ще го убиеш.“

В този миг между тях проблеснало острие от огън, падащо като мълния от небето. От него избухнал такъв чудодеен и изгарящ пламък, че за миг щитовете и на двамата били превърнати в пепел. От голямата си уплаха братята паднали на земята и дълго останали да лежат в несвяст. Когато дошли на себе си, впили изпитателни погледи един в друг и видели, че земята, която ги разделяла, била цялата нажежена от огъня. След като преценил, че брат му е здрав и читав, Боорт разпрострял ръце към небето и отправил от дън-душа гореща благодарност си към Господ Бог.

Тогава чул глас, който му казал: