Ръкописът на Фулканели [bg]

Италианецът решително махна с ръка.

— Ако такава е Божията воля, кръв действително ще се пролее! Neca eos omnes. Deus suos agnoscet.

— Избий всички, Бог ще разпознае своите — преведе Бен. — Говорите като жесток тиранин, Узберти.

— Стига приказки! — изсъска архиепископът. — Дай ми ръкописа!

— Не е у мен — спокойно отвърна Бен. — Нима допускаш, че ще го взема със себе си? Едва ли си толкова наивен, Узберти!

Лицето на италианеца потъмня от притока на кръв.

— Къде е? — извика той. — Предупреждавам те да не ме разиграваш!

Бен погледна часовника си.

— В момента се намира в ръцете на един от моите сътрудници. Той очаква да му се обадя в един и половина. Ако това не се случи, има нареждане да го изгори.

Узберти механично погледна часовника на бюрото си.

— Времето изтича, архиепископ. Ако ръкописът изгори, ти ще загубиш всичко.

— А ти ще загубиш живота си!

— Вярно е. Но моята смърт е нищо в сравнение с твоето безсмъртие.

Узберти грабна телефона и му го подаде.

— Хайде, обади се! — изсъска той. — Иначе ще умреш, но преди това ще получиш възможност да чуеш писъците на Райдър. Инквизитора умее да удължава агонията.

Бен също го умееше. Изчака до последния момент, принуждавайки Узберти да се изпоти от напрежение.

— По-бързо! — извика архиепископът и пъхна слушалката в ръцете му с побеляло лице.

Бен равнодушно сви рамене.

— Добре. А след това ще получиш отговор на предложението си.

Набра няколко цифри с леко докосване на сребристите бутони. Номерът се изписа на дисплея, а над него светна надпис „набери“. Пръстът му надвисна над последната цифра, очите му се повдигнаха към напрегнатото лице на Узберти.

— Ето го и отговорът на твоята оферта — тихо, но отчетливо промълви той.

Узберти изведнъж разбра, че нещо не е наред, и в очите му се появи ужас.