Тайната на фараоните [bg]

Пол се замисли.

— Винаги обещава. Издига се до вицеадмирал и после повежда флота към още една катастрофа, преди да се върне отново при Наполеон и да твърди, че най-сетне е направил пробив?

— Станало като с лъжливото овчарче — предположи Гамей.

— Сигурно Наполеон вече не е искал да го слуша.

Тя кимна.

— Но Вилньов не можел да спре. В писмата му се споменава за съдба и отчаяние. Шанс да пренапише личната си история. Но в последното писмо от папката на Дьо Кампион Вилньов е по-изплашен: мисли, че Наполеон вече не вярва на думите му.

— Кога е изпратено то?

— На деветнайсети жерминал, XIV — каза тя. — Според компютъра това е… девети април 1806 г.

— По-малко от две седмици преди да го убият.

— Наполеон е бил известен с внезапните си действия — добави Пол. — И абсолютното презрение към всеки или всичко, което се опита да го спре. Когато инвазията в Англия е отменена, той решава да тръгне на изток и да нападне Русия само за да има кого да победи. Разбира се, това се превърнало в бедствие. Вилньов го е залъгвал с древното оръжие, но нямало да е задълго.

Тя си погледна часовника.

— Скоро кацаме. Някаква представа откъде да започнем?

Пол въздъхна.

— Няма библиотека с документите на Вилньов, няма музей или паметник в негова чест. Открих само няколко изрезки от вестници отпреди двайсет години, в които се споменава жена на име Камила Дюшен. Тя се опитала да продаде документи и произведения на изкуството, като твърдяла, че ги е намерила в семейния си дом. Смята се, че са принадлежали на Вилньов и някакъв друг благородник.

— Какво е станало с тях? — попита Гамей.

— Ами били обявени за фалшиви — каза Пол. — Вилньов не бил известен като художник. Но интересното е, че предците ѝ са притежавали пансиона, в който е живял Вилньов в седмиците преди смъртта си.

Преди да кажат още нещо, ревът на двигателите се промени и самолетът започна да се спуска. Гласът на пилота се чу от говорителите:

— Приближаваме Рен. Ще кацнем приблизително след петнайсет минути.

— Това ни дава петнайсет минути да открием някаква следа от мадам Дюшен — каза Пол.

— И аз така мисля.