Тайната на фараоните [bg]

Като че ли се гордееше с това име. Пол не можеше да си представи защо.

— Как ни открихте? — Пол осъзна, че няма смисъл от подобни въпроси, но се опитваше да спечели време. Никога не беше виждал този Скорпион и макар че можеше да се досети за кого работи, му се струваше невъзможно мъжете да са узнали кои са те.

— Дневникът на Дьо Кампион е у нас — каза мъжът. — Той често споменава Вилньов. После беше лесно да изберем Рен и да открием Камила Дюшен.

— Ако сте я наранили… — заплаши ги Гамей.

— За нейно щастие вие пристигнахте преди нас. Беше по-разумно да ви последваме, отколкото да тормозим една старица. Е, дайте ми книгата с писмата.

Пол и Гамей се спогледаха тъжно. Нямаше какво да сторят. Пол пристъпи пред нея и я остави да сложи в дланта му джобното ножче, макар че едва ли щеше да му е от полза срещу огромните ножове на мъжете срещу тях.

— Ето — каза Пол, затвори албума и го хвърли напред. Той се плъзна по гладката маса и спря до Скорпион, който го грабна, прегледа го и го пъхна под мишница.

— Защо не си тръгнете, преди да е дошла полицията? — предложи Гамей.

— Никаква полиция няма да дойде — увери я Скорпион.

— Не се знае — рече Пол. — Някой може да ви е видял…

— Какво правихте с онази картина? — попита Скорпион.

— Нищо. — Още докато го изричаше, Пол осъзна, че е сбъркал. Не го биваше да лъже.

— Покажи ми я.

Пол пое дълбоко дъх и посегна назад към поставката. Когато дръпна рамката, осъзна, че е хванал друга картина. На бойния кораб. Може би това беше за добро.

Докато я обръщаше да я сложи на масата пред Скорпион, той осъзна, че има оръжие в ръцете си. Завъртя се и хвърли картината като фризби. Тя удари Скорпион в корема и той се преви.

Пол скочи напред, изрита го и извика на Гамей:

— Бягай!

Огромният ръст на Пол си имаше много предимства и недостатъци. Заради него той рядко участваше в юмручен бой. Малцина избираха двуметров гигант за противник, когато си търсеха с кого да се заядат. Но в резултат подобни схватки не му бяха силата.

От друга страна, благодарение на тежестта си можеше да нанесе много мощен удар или ритник. Ботушът му изстреля Скорпион назад към двамата му приятели. Тримата изглеждаха много изненадани от нападението и като че ли не знаеха как да отвърнат на атаката на такъв грамаден и гневен мъж.

Пол не ги чака да мислят. Обърна се и хукна в другата посока. Зави зад ъгъла и видя, че Гамей бяга към една далечна врата.

— Хванете ги! — извика Скорпион.

Пол настигна Гамей точно пред вратата. Едва сега осъзна, че тя носи картината с лодката.

— Знаех си, че тичаш по-бавно от обичайното — каза той.

— Просто трябва да я имам — рече тя с най-превзетия си глас.

— Да се надяваме, че ще я задържим — каза той и отвори вратата.

Излязоха на стълбище, явно аварийно, ако се съдеше по вида му. Пол отвори тежката метална врата.

— Нагоре или надолу? — попита Гамей.

— Предполагам, че надолу ще слезем в мазето, затова нагоре.