Тайната на фараоните [bg]

На Джо това като че ли му хареса. Но пък той би последвал Кърт навсякъде.

— Те няма да го очакват, със сигурност.

— Ами нали трябваше да отнесем пробите в лаборатория? — попита Рената.

— Брад Голнър каза нещо за друга лаборатория. Така че дори да успеем да намерим изход, да си пробием път и да избягаме от хората на Шакир, пак ще трябва да доставим токсина на медицинския екип, преди да се е разградил.

Рената добави:

— И дори да го доставим навреме, няма гаранция, че изследването му ще покаже на изследователите как да го обезвредят. Най-добрата ни надежда е да изолираме активното съединение и да започнем серия изследвания. Според мен ще е чудо, ако минат по-малко от пет месеца, преди да открием отговор.

— А според по-ранното ти заключение жертвите на Лампедуза имат в най-добрия случай няколко дни — каза Кърт.

Тя кимна.

— Някои вероятно вече са мъртви.

Кърт подозираше това. Малките и старите, слабите и болните. Те винаги си отиват първи.

— Значи се връщаме в леговището на лъва? — обобщи Джо. — Да ги хванем неподготвени?

Кърт кимна.

— Аз съм „за“ — рече Джо.

— Рисковано е — каза Рената. — Но звучи като единствената ни възможност.

Кърт смяташе, че рискът всъщност е пресметнат.

— Имаме едно предимство — каза той. — Ако повечето от хората им ни чакат горе, значи долу е станал само най-основният екип.

— Дай ми няколко часа и ще имаме две предимства — каза Джо.

— Две?

— Елементът на изненадата и една сахариана.

Кърт се ухили. Ако някой друг беше казал това, а не Джо Дзавала, щеше да му обясни, че си губи времето. Но Джо беше виртуоз в механиката. Ако сахарианата можеше да бъде накарана да запее отново, то Джо беше човекът, който щеше да го постигне.