Тайната на фараоните [bg]

53

Рената продължи да кара като състезател, докато тунелът не започна да се стеснява и по земята се появиха отломки. Тя забави и се опита да мине през тях, но пролуката между отломките и тавана беше твърде малка за атевето.

Тя се обърна и включи на задна скорост.

— По-леко — каза Кърт, като видя, че тя пак настъпва педала. — Мисля, че ги изгубихме.

Бърз поглед назад потвърди думите му. Не се приближаваха светлини. Рената изключи двигателя и мракът и тишината се спуснаха.

— То и ние се изгубихме — каза тя унило. — Никога няма да се измъкнем оттук. Дори не знам къде се намираме, по отношение на мястото, от което тръгнахме.

— Не се изгубихме — каза Кърт ведро. — Просто сме затруднени относно местоположението и посоката за момента.

Рената го погледна и избухна в смях.

— Затруднени, значи? — попита Джо.

— Ами хубава дума, какво? — рече Кърт.

Рената освободи спирачката и позволи на атевето да се плъзне назад по склона към по-равен участък от тунела.

Джо слезе.

— Ще ида да видя какво има зад онази купчина камъни.

След като паркираха атевето в обратната посока, Кърт слезе и мина отпред.

— Справи се фантастично. Къде се научи да караш така?

— Баща ми ме научи — отвърна Рената. — Трябва да видиш някои от планинските шосета, по които карах, преди да взема книжка.

Той се усмихна.

— Може да ми ги покажеш, когато приключим с всичко това.

Джо вече беше стигнал до върха на каменната купчина. Лежеше по корем и осветяваше с фенерчето си залата зад нея.

— Охо, това е интересно — каза той.

— Откри ли изход, или не? — попита Кърт.

— Мисля, че открих автопарк — отвърна Джо.

Кърт сбърчи чело.

— За какво говориш?

— Елате, трябва да го видите лично.

Кърт и Рената тръгнаха към купчината и клекнаха до него. Сега и тримата осветяваха огромно помещение, пълно със странни на вид автомобили. Машините бяха дълги, с ниски предни капаци, без покриви и с огромни колела и гуми, които бяха високи почти колкото самите коли. Встрани бяха закачени туби и инструменти, а между предната и задната седалка бяха монтирани картечници.

— Какво е това — попита Рената. — Хъмвита?

Малко приличаха.

— По-скоро предците на хъмвитата — каза Джо. — Тези неща изглеждат като останки от Втората световна война.

Кърт се задейства пръв. Шмугна се в пролуката и се спусна по каменната купчина от другата страна.

— Хайде да огледаме.

Пространството беше голямо колкото малък самолетен хангар. Седем странни машини бяха паркирани вътре. На места стените бяха подсилени с бетон. Тук-там из залата имаше стоманени пилони с плоски панели отдолу и отгоре, които поддържаха тавана.