Рейн-сан: Сеч [bg]

Напомняше ми колко много ми е помогнал — и колко много му дължа. С известно основание. Кимнах на деликатния му укор, после се предадох и му разказах какво съм научил от Уилсън.

Когато свърших, вече допивахме втората си бира. Двамата се умълчахме, докато той обмисляше чутото. После ме попита:

— Според теб наистина ли се е надявал да те вербува?

Свих рамене.

— Знаеш, че няма как да съм сигурен. Но се съмнявам.

Тацу едва доловимо се усмихна и видях, че е на същото мнение.

— Защо? — продължи да ме разпитва. Може би не беше доволен, че съм стигнал до вярното заключение, и искаше да провери логиката ми.

Отпих от бирата си.

— Уилсън беше прав за ползата, която можеше да извлече от мен. Обаче беше прав и за риска. И мисля, че… просто му е било в природата да смесва малко лъжа с много истина. Затова ми разкри толкова много информация за заговора. Иначе защо ще го прави, ако ми няма доверие и не ме цени?

— Е, например защото се е готвил да те убие.

— Да, точно така. Само че е знаел, че ще го претърся, както и направих. Проверих всичко и не успях да открия начин Уилсън да ме ликвидира. И затова не можех да си обясня неговата откровеност по друг начин, освен действително да иска да ме привлече в качеството на нещо като младши партньор. Но той през цялото време е продължавал да търси своя шанс. Честно казано, извадих късмет. Държах го с гръб към себе си до края. И когато загрях какво предстои, едва не закъснях. Още една секунда и той щеше да ме пореже с онова острие на обувката си, мамка му.

— Да, исках да те попитам за това. Когато намериха трупа му, Уилсън е бил само с една обувка.

— Странно.

— Наистина. Човек може да си помисли, че това е същата обувка, с която вчера е бил убит Йошинобу Йокояма.

Той вдигна ръка и даде знак на келнерката да донесе още две бири. Да, биваше го да измъква информация чрез хитри трикове, но не се свенеше да прилага и едно толкова очевидно средство за развързване на езици като алкохола.

Очевидно и ефикасно. Разказах му, че Йокояма е бил къртицата на Уилсън в ЛДП — източник на точните му сведения и причина за успеха на Виктор. Предполагах, че той е стоял и зад „инфаркта“ на премиера Охира. Както и на Сугихара.

Когато свърших, вече допивахме третата си бира.

— Не трябваше да се съмнявам в твоята версия за смъртта на Охира — каза Тацу. — Ако я бях взел по–сериозно, може би щях да успея да направя нещо, за да им попреча да отстранят по същия начин и Сугихара.

— Вината не е твоя. Аз съм виновен. Когато очистих Виктор, реших, че Сугихара известно време ще е в безопасност, поне докато отстраня и Уилсън. Но разбира се, невъзможно е човек като него да няма резервен план. Трябваше да се сетя за това.

Той поклати глава.

— Аз съм полицай. Не ти — аз трябваше да се сетя. Поне следващия път, когато се сблъскам с „естествена“ смърт, няма да я приемам като доказан факт. Даже да е самият министър–председател.

— Особено ако е министър–председателят.

— Да.

Помълчахме около минута, после Тацу ме осведоми: