Абсолютен контрол [bg]

Барът „Короната и котвата“ се намираше на булевард „Сан Хасинто“ срещу университета. Беше дълъг, тесен и сумра- чен, миришеше на вкиснала бира и прегорели хамбургери. По дължината на помещението минаваше дървен бар. На стената зад него канелките на десетки видове бири се подаваха от фалшиви бъчви.

Джеси си проправи път покрай редицата маси, като търсеше Лайнъс Янковски. Миризмата беше гадна, но от музиката направо й се доповръща. От тонколоните на аудиоуредбата се носеха стари английски моряшки песни. Все едно отново беше на шест, а адмиралът я държеше на коленете си и пееше „Крушението на „Едмънд Фицджерълд“.

Откри Лайнъс на кръгла маса в дъното, тъкмо до мишените за дартс. С него имаше още шест или седем души. Джеси позна двама от умниците от курса, другите бяха асистенти, които беше виждала в университета, докторанти или преподаватели като Лайнъс.

- Успя значи - каза Лайнъс. - Сядай.

Джеси обиколи масата до последния свободен стол.

- Хм, аз просто ще постоя - вметна Гарет и сложи ръце в джобовете си.

Джеси кимна, като й се искаше да го нямаше. Пътуването до центъра беше доста неловко. През цялото време Гарет говореше, сякаш бяха на някаква среща, и питаше какво ще правят, след като се видят с Лайнъс. Джеси почти не го слушаше и все повече се притесняваше за Грейс. Ами ако тя е права за хората, които бяха хакнали телефона на майка им? Ако наистина ги наблюдаваха? Джеси за пръв път носеше отговорност за някого, истинска отговорност за безопасността на човек. Мислите я притискаха, а непрекъснатото дърдорене на Гарет само влошаваше нещата. Накрая се принуди да му се сопне: „Просто млъкни и карай.“ След това ситуацията стана по-поносима и тя заключи, че момчетата харесват някой да им казва какво да правят.

- Аз имам ли въобще право да съм тук? - попита тя, като сядаше.

- Строго погледнато, не - отвърна Лайнъс. - Ама кой ще дойде да проверява.

Той се усмихна, но не я представи на другите около масата и Джеси реши, че не се радва особено, че я вижда.

- Открих нещо в телефона ми - започна тя нервно. - Всъщност в телефона на майка ми. Но го копирах и сега е на моя. Никога не съм виждала нещо подобно.

- Чакай малко, госпожице Грант - прекъсна я Лайнъс. - Започни отначало.