Бесплатная библиотека
Читайте книгу на сайте или телефоне
READ-E-BOOK » Триллеры » Абсолютен контрол [bg]
Абсолютен контрол [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com

Абсолютен контрол [bg]

Электронная книга - «Абсолютен контрол [bg]». Краткое содержание книги:

Личният ви животе вече за продан! На едно пусто шосе близо до Остин, Тексас, агентът на ФБР Джо и неговият информатор са разстреляни. Жена му Мери и двете му дъщери остават в неведение какво се е случило, още повече че официалният доклад стоварва вината върху Джо. Но съпругата му усеща, че има нещо гнило в това обяснение. Подозренията ѝ се засилват, когато последното гласово съобщение от Джо се оказва мистериозно изчезнало от нейния телефон. Мери няма избор, освен да започне да рови, но не среща разбиране от колегите на Джо. Скоро тя осъзнава, че неин враг е един от най-могъщите хора на планетата, стоящ зад разработването на свръхтехнологичен компютър, който може да разкрие всичко за всеки. И той няма ни най-малко намерение да позволи истината за смъртта на съпруга ѝ да излезе на бял свят – защото залозите са нищо по-малко от глобална доминация и абсолютен контрол над живота на всеки един жител на планетата. На фона на скандалите с подслушване на държавни глави във Франция и Германия, както и на разкритията, които направиха Едуард Сноудън и Джулиан Асанж, романът „Абсолютен контрол” звучи не само актуално, но и стряскащо реалистично. Майсторът на трилъри Кристофър Райх вече е известен със своите бестселъри, които неотменно намират място в списъка на най-продаваните книги на „Ню Йорк Таймс”. 
1 ... 89 90 91 92 93 94 95 96 97 ... 151
Перейти на страницу:

- Аз бях негова... - започна Мери, но си прехапа езика. Нямаше какво да се обяснява.

- Ботуш - рече Минди на излизане.

-  Моля?

- Готиният тип наричаше другия „Ботуш“. Изглеждаха ми приятели. Просто казвам.

Минди затвори вратата зад себе си.

- Мога ли да ви помогна с нещо друго? - попита Кал Милър.

- Можете - каза Мери, но не знаеше с какво. Все трябваше да има още нещо. Не беше карала четиридесет километра, само за да разбере, че Джо беше изял последния си обяд с дебел агент на ФБР с прякор Ботуша, с проблеми със сърцето и нюйоркски акцент. За жалост нямаше никаква, идея кой би могъл да е Ботуша, а не смяташе, че Дон Бенет, Ранди Бел или който и да било от ФБР би се зарадвал на въпросите й. Със сигурност не и Едуард Мейсън, не и след като му обеща повече да не си пъха носа в делата на Джо, а той я заплаши недотам деликатно, че ще я тикне в затвора, ако не го направи. Освен това не искаше и да застрашава националната сигурност на страната.

Национална сигурност. Двадесет и четири каратовото непробиваемо извинение за всички действия на правителството. Питай на своя отговорност.

- Госпожо?

Мери въздъхна и стана, като знаеше, че забравя нещо, но не се сещаше какво.

- Благодаря ви - каза тя накрая, като се промъкваше странично между препарирания броненосец и бюрото.

Кал Милър отвори вратата.

- Ако сте гладна, с удоволствие ще ви донеса каквото пожелаете. За сметка на заведението. Известни сме с пържената си пилешка пържола.

Тогава се сети. Национална сигурност. Ами сигурността на „Ореховокафявото кафене“?

- А камерите? - попита тя рязко. - Имате охранителни камери, нали?

- Като всички останали - кимна Милър. - Но не съм сигурен, че ще помогнат.

- Колко камери сте разположили?

- Разположили? - учуди се Милър на думата. - В сградата имаме двадесет и четири камери. Застрахователната компания изисква да покрием всеки квадратен сантиметър.

- Значи имате камера и в ресторанта?

- Две. При предната врата и на касата. Разбира се, има няколко и на паркинга. Неприятностите обикновено стават точно там. Нали знаете, сбивания, сдърпвания, такива неща. Другите камери са пръснати отзад към сцената. Но може и да е твърде късно, дискът се презаписва на всеки два дни.

- Въпреки това бих искала да погледна.

- На ваше разположение.

- Да започнем с вътрешните.

60

Джеси забеляза фаровете в алеята и си дръпна забързано от електронната цигара. „Идвм вднг“, пусна съобщение тя.

Раница. Лаптоп. Сълзотворен спрей. Джеси се увери, че е взела всичко необходимо, и изтича надолу по стълбите. Грейс седеше на дивана и размахваше дистанционното за телевизора.

- Да го пускам ли?

Джеси остави раницата си до предната врата и се тръшна до сестра си. Телевизорът беше на канала със „Сървайвър“.

- Мишле, трябва да изляза.

- Но това е финалът. Трябва да видим кой ще спечели.

- Знам, но това е по-важно.

- Ти трябва да ме гледаш. Мама ти го каза.

- Съжалявам, но трябва да тръгвам. Заради татко е.

- Къде отиваш?

- Навън.

Къде навън?

- Просто навън. Не ти трябва да знаеш повече.

- Кога ще се върнеш?

- Не съм сигурна.

- Ще се бавиш ли повече от час?

- Ти на мама ли се правиш?

- Не ми харесва да оставам сама. Страшно е.

Джеси се размърда на дивана. Беше се опитала да бъде търпелива и да проявява разбиране, но така не ставаше. Малките деца мислеха единствено за себе си.

- Заключи вратата и гледай телевизия. Мисли си, че съм си в стаята, и без това винаги там стоя. Така или иначе трябва да си си легнала и да спиш, когато мама се върне. Всичко ще е наред. Обещавам.

- Ама ти няма да си в стаята си.

Джеси се изправи.

- Грейс, ти си почти на дванадесет. След няколко седмици ще си в седми клас. Порасни.

- Поне ми кажи какво ще правиш.

- Искам да разбера как така мама е изгубила съобщението от татко. Мисля, че някой е хакнал телефона й. Ще говоря с асистента от курса, за да видя дали може да ми помогне.

Грейс се замисли.

1 ... 89 90 91 92 93 94 95 96 97 ... 151
Перейти на страницу:
0
Сюжет
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Атмосфера
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Главный герой
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Общее впечатление
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
Итоговая оценка: 0.0 из 10 (голосов: 0 / История оценок)