Абсолютен контрол [bg]

Туп!

Грейс чу звука, идващ от горния етаж, и намали звука на телевизора докрай. Замръзна на място, стоеше, без да помръдва и мускулче, без дори да диша. Звукът беше тежък и някак кух. Като стъпка.

Тя чакаше, но не чу нищо повече и най-накрая издиша.

Хакерите бяха дошли. Това бяха хората, проникнали в телефона на мама, а сега бяха тук. На горния етаж.

Туп!

Грейс подскочи. Това беше стъпка и идваше от стаята точно над нея. Стаята на Джеси. Тя се обади на сестра си, но Джес не вдигна. „Ела си у дома. В къщата има някой“, написа й тя съобщение.

Намери номера на майка си, но не го набра. Не още, Джеси щеше да я убие.

Грейс се надигна от дивана и отиде възможно най-тихо до подножието на стълбите. Погледна нагоре, а сърцето й биеше лудо. Лампите в коридора светеха и й се стори, че видя сянка. Отново се обади на Джеси, но сестра й пак не вдигна.

Хакерите блокираха разговорите им.

Грейс се разтрепери. Осъзна, че има три избора - да се обади на майка си, да изтича до Креймърови или да се качи горе и да се изправи срещу който и да беше там.

Не можеше да се обади на майка си, нито пък да отиде при съседите. Ако идеше, Кери щеше да се обади на майка й на секундата и тайната на Джеси щеше да бъде разкрита. Тя си спомни, че майка й казваше, че проблемите не се решават, ако само ги гледаш. Ако татко й беше тук, вече щеше да се е качил горе и да провери откъде идва шумът. Той не се страхуваше нито от хакери, нито от когото и да било.

- Качвам се - извика тя. - Ако има някой горе, махай се. Предупреждавам те!

Тя тръгна нагоре, като спираше на всяко стъпало и се ослушваше. Беше тихо. Хакерите се спотайваха и чакаха. Тя не знаеше как някой би могъл да влезе в къщата, камо ли да се качи на втория етаж, без да го чуе. Но пък всеки знаеше, че крадците и убийците бяха умни и силни, а точно хакерите бяха убили баща й. Ако искаха да я хванат и да я убият, можеха да го направят.

Телефонът й изсвирука. Джеси отвръщаше на съобщението й: „Никой няма, бъзло. Лягай си. Мама скоро ще се прибере.“

Грейс не си направи труда да отговори. Преглътна и пристъпи още едно стъпало нагоре.

Туп! Туп! Туп!

Грейс ускори крачка нагоре по стълбите. Звукът не беше от стъпки. Нещо жужеше наоколо и се удряше отново и отново в стената. Хакерите не правеха така. Те бяха подли и лоши, но не жужаха.

Тя стигна до стаята на Джеси и отвори вратата. Нещо голямо и зелено профуча край нея. Тя се приведе и едва не изпищя.

Туп!

Големият зелен бръмбар се блъсна в стената и продължи да хвърчи. Тя се дръпна в коридора и се загледа в лудешкия танц на цикадата. Глупавата Джес беше оставила прозореца си отворен и буболечката беше влетяла вътре. Грейс я наблюдаваше как се движи на зигзаг из стаята. Не беше само една цикада, бяха две една върху друга, сякаш залепени заедно.