Уморените коне ги убиват, нали? [bg]

— Забравяш една подробност, Чероки. Когато излизах, не знаех къде отивам.

— А ако знаеше?

— Пак щях да го взема.

— Така си и мислех — отговори той и тръгна напред.

По целия коридор, където вървяхме, бяха разположени канцелариите на разните отдели на полицията: администрация, транспортна полиция, дивизионна моторизирана команда, личен състав, отдел „Кражби“, отдел „Убийства“. Близо до тази врата Мандън забави ход.

— Пак ли ще ме изпитваш? — попитах.

— Не. Защо? Разтрепериха ли ти се коленете?

— Докато инспектор Уебър е на тази служба — никога.

Без да спира, той отвори вратата и влязохме вътре.

Канцеларията беше малка, но светла и проветрена, а от тавана висеше толкова грамаден месингов полилей, че краищата му почти опираха стените. Беше съвсем неподходящ за това помещение — сигурно е бил предназначен за някоя голяма зала. Вътре имаше двама служители, единият цивилен, другият в униформа, седнали на две срещуположни бюра, а две други бюра бяха свободни за момента. Зад преградата за посетители беше застанал един шкембелия с нашивки на старши полицай.

— Боже мой! Чероки Мандън! — възкликна той.

— Здрасти, Трък… — рече Мандън, отиде до преградата и му стисна ръка. — Мислех, че вече си зарязал униформата и си се прехвърлил на по-блага служба.

— И на мене ми се ще. Всеки месец подавам молба да ме преместят на детективско място и в края на всеки месец се оказвам пак тук. Смятат, че ние, старата служба, не ги усещаме новите техники.

— Няма по-добра техника от парче гумен маркуч — заяви Мандън.

— Аха. Какво те носи насам в тази горещина?

— Просто минавах оттук. Уебър в кабинета си ли е?

— Отиде да обядва. Мога ли да ти услужа с нещо?

— Не е спешно. Пак ще намина.

Старши полицаят се облегна на преградата. Изглеждаше разочарован, че Мандън не му се доверява.

— Искам да ти представя Пол Мърфи — подхвърли Мандън. — Работи при мен. Запознай се със старши полицая Сатърфийлд…

Поех лапата на старши полицая и я стиснах, а той ми хвърли един поглед. После каза на Мандън:

— Мислиш да се пенсионираш ли?

Реших да се включа в разговора:

— Приятно ми е, старши Сатърфийлд.

— Никак не е зле да се познаваш със старшията. На практика той движи нещата… — заобяснява ми Мандън.

— Де да беше така — мрачно каза полицаят. — Къде се беше изгубил?

— Ами, знаеш…

— Всичките ти клиенти са станали почтени граждани, така ли?

— Май че е така. — Той се обърна към вратата. — Ще намина по-късно, Трък.

— Добре. Радвам се, че се запознахме, Пол…

— Благодаря, старши — отговорих и излязох с Мандън.