Панаир на суетата (роман без герой)

«Ако моят клетник имаше глава на плещите си — мислеше си мисис Бют Кроли, — колко полезен би могъл да бъде на тази нещастна стара дама при сегашните обстоятелства! Би могъл да я накара да се разкае за страшното си свободомислие; би могъл да й внуши да изпълни дълга си и да се откаже завинаги от онзи омразен негодник, който опозори и себе си, и семейството си; и може да й повлияе да се отнесе справедливо към милите момичета и двете момчета, които несъмнено се нуждаят и заслужават всяка помощ, която роднините им могат да им окажат.»

И тъй като омразата към порока представлява стъпка към добродетелта, мисис Бют Кроли се стараеше да влее в съзнанието на зълва си необходимото отвращение към многобройните грехове на Родън Кроли. Чичовата му жена изброи такова количество от тях, че те бяха достатъчни да осъдят на гибел цял полк млади офицери. Ако човек извърши някакво зло в живота си, не зная дали има моралист, по-склонен да покаже прегрешенията му пред света от собствените му роднини; така и мисис Бют показа превъзходна семейна заинтересованост и познание по отношение на Родъновата история. Тя знаеше всички подробности за онази грозна кавга с капитан Маркър, при която Родън, виновен от самото начало, свършил с това, че застрелял капитана. Тя знаеше как нещастният лорд Дъвдейл, чиято мамичка била наела къща в Оксфорд, за да може той да получи там образованието си, и който до идването си в Лондон не се бил докосвал до карти, бил развратен от Родън в «Какаовото дърво» и този ужасен развратител и изкусител на младежта го напил и му ограбил четири хиляди лири стерлинги. Тя описа с най-живи подробности страданията на провинциалните семейства, които бил разорил — чиито синове завлякъл в безчестие и бедност и чиито дъщери подтикнал към падение. Тя познаваше клетите търговци, които загубили състоянието си поради неговото разточителство — подлостите и мошеничествата, чрез които постигал това, — удивителните лъжи, с които мамел най-великодушната от всички лели, както и неблагодарността и насмешката, с които заплащал за жертвите й. Тя разправи малко по малко тези истории на мис Кроли; разправи й ги с всички подробности; чувствуваше, че това е нейният наложителен дълг като християнка и майка; и не изпитваше никакво угризение, нито разкаяние спрямо тази, която принасяше в жертва. Дори нещо повече, тя навярно смяташе, че това, което върши, е похвално и се гордееше с твърдостта, с която действуваше. Да, кажете каквото искате, обаче ако човек трябва да бъде похулен, никой не може да свърши това тъй добре, както някой негов роднина. И ние сме принудени да признаем за този нещастен клетник Родън Кроли, че самата истина бе достатъчна да го осъди и че всички измислици и клюки представляваха само излишни усилия от страна на приятелите му.