Панаир на суетата (роман без герой)
- Автор: Теккерей Уильям Мейкпис
- Год: 1985
- Язык: болгарский
- Год: Издателство: «Христо Г. Данов»
- Переводчик: Нели Доспевска
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Панаир на суетата (роман без герой)». Краткое содержание книги:
С пищната картина на светския живот на английската аристокрация, Уилям Текери разкрива пред нас истинския «панаир на суетата». Свят, в който любовта е по сметка, а щедростта от егоистични подбуди. Един «роман без герой», където дори и най-симпатичният персонаж си има своите недостатъци, а най-лошият — своите добри черти.
С тънко чувство за хумор, голяма доза сарказъм и ирония авторът разкрива пред нас преструвките, фалшивите идеали и пресметливостта на тогавашното общество. Но именно това прави творба валидна и в наши дни…
«Щастливи ли сме в този свят? Колко от нас са постигнали желанията си? И ако да, намерили ли са покой?»
От пансиона на мис Пинкъртън неуморимата мисис Бют проследи пътя на Шарп и дъщеря му назад към квартирата им на Грийк Стрийт, която покойният художник бе заемал; и където портретите на хазайката в бяла атлазена рокля и на съпруга й с пиринчени копчета, нарисувани от Шарп вместо наема за тримесечието, все още красяха стените на приемната. Мисис Стоукс беше общителна жена и бързо разправи всичко, което знаеше за мистър Шарп, какъв бил разпуснат и беден; добродушен и забавен; как винаги бил преследван от пристави и кредитори; как, за ужас на хазайката, която просто не могла да понася съпругата му, той се оженил за последната едва наскоро преди смъртта й; и каква особена малка хитруша била дъщеря му; как карала всички да се смеят на шегите и закачките й; как сама носела ракията от кръчмата и как я познавали във всички ателиета на квартала. Накъсо казано, мисис Бют доби такива пълни знания за родословието, образованието и поведението на новата си племенница, които едва ли биха доставили голямо удоволствие на Ребека, ако тя би знаела за предприетото разследване.
Мис Кроли бе обсипана с благодатта на тези усърдни разследвания. Мисис Родън Кроли била дъщеря на оперна балерина. Самата тя също танцувала. Служела и за модел на художници. Възпитавана била тъй, както подобава на дъщерята на една такава майка. Пиела джин с баща си и т.н. и т.н. Пропаднала жена се омъжила за пропаднал мъж; и поуката, която трябваше да се изведе от разказа на мисис Бют, бе, че злодейството на тази двойка е непоправимо и че никой свестен човек не би трябвало да има нещо общо с тях.
Това бяха материалите, които благоразумната мисис Бют насъбра в Парк Лейн, това бяха амунициите и провизиите, които служеха за подкрепления на къщата срещу обсадата, която тя знаеше, че Родън и жена му ще предприемат срещу мис Кроли.
Но ако в приготовленията й можеше да се намери някаква грешка, тя се състоеше в това, че бе прекалено ревностна; всичко вършеше прекалено усърдно. Тя безсъмнено бе направила мис Кроли по-болна, отколкото бе необходимо; и макар старата жена да се бе подчинила на господството й, то бе толкова строго и неумолимо, че жертвата бе склонна да избяга от него при първата появила се на пътя й възможност. Властните жени, тези украшения на женския пол — жените, които нареждат всичко за всекиго и знаят по-добре от засегнатия кое е най-добро за ближните им, понякога не мислят за възможността от домашен бунт, нито пък за друга неприятна последица, произтичаща от прекалено строгата им власт.
Така например мисис Бют имаше най-добрите намерения в света и се съсипваше до смърт, като се лишаваше от сън, от храна и от чист въздух заради немощната си зълва, обаче тя отиде толкова далеч в убеждението си, че старата жена е болна, че едва ли не успя да я сложи в гроба. Един ден разкри на аптекаря, мистър Клъмп, своята пожертвователност и резултатите от нея.
— Положителна съм, драги мистър Клъмп — каза тя, — че не съм пожалила никакви усилия, за да помогна за оздравяването на нашата скъпа болна, която бе повалена на легло поради неблагодарността на своя племенник. Аз никога не се спирам пред личните неудобства и никога не отказвам да правя жертви.