Панаир на суетата (роман без герой)

И майката, и сестрите бяха съгласни, че никога не са виждали някой да се увлече така, както Уилям се бе увлякъл по онова глупаво, малко, кокетно, опулено същество. И те трепереха да не би след развалянето на годежа й с Озбърн тя да се обърне към другия си обожател. При тези свои опасения достойните млади девойки безсъмнено съдеха по собствения си опит или по-скоро (тъй като досега не бяха имали възможност да се оженят или да измамят някого в любов), според собствените си преценки за добро и зло.

— Истинска благословия е, мамичко, дето на полка е заповядано да замине за чужбина — казаха момичетата. — Брат ни е пощаден поне от тази опасност.

И наистина обстоятелствата бяха точно такива. И тъкмо по този начин се случи, че френският император изигра роля в семейната комедия на Панаира на суетата, която сега представяме и която никога не би се играла без намесата на това царствено нямо действуващо лице. Именно той разори Бурбоните и мистър Джон Седли. Той, чието пристигане в столицата му, призова на оръжие цяла Франция да го брани и цяла Европа да го гони. Докато френският народ и армия се кълняха във вярност на бойните орли на полето на Марса, четири мощни европейски армии тръгваха за големия chasse a L’aigle [31]; и едната от тези беше английската армия, в която участвуваха двамата наши герои — капитан Добин и капитан Озбърн.

Новината за бягството на Наполеон и спирането му в Кан бе посрещнато от смелия… полк с пламенна радост и възторг, което може да се разбере от всеки, който познава този знаменит полк. От полковника до най-малкият барабанчик, всички бяха изпълнени с надежда, с амбиция и патриотична ярост; и благодаряха на френския император като за някаква лично на тях оказана добрина, загдето беше развалил мира на Европа. Този бе моментът, за който… полк бе жадувал, за да покаже на другарите си по оръжие, че и той може да се сражава също тъй добре, както и полуостровните ветерани, и че Западноиндийските острови и жълтата треска не бяха унищожили всичката му смелост и храброст. Преди края на похода (на който също бе решила да отиде) мисис майор О’Дауд се надяваше да може да се подписва «мисис полковник О’Дауд». Нашите двама приятели (Добин и Озбърн) бяха също тъй възбудени, както и останалите; и всички по своя си начин — мистър Добин много тихо, мистър Озбърн много шумно и енергично — изявяваха своята готовност да изпълняват дълга си и да спечелят своя дял на чест и отличие.