Панаир на суетата (роман без герой)
- Автор: Теккерей Уильям Мейкпис
- Год: 1985
- Язык: болгарский
- Год: Издателство: «Христо Г. Данов»
- Переводчик: Нели Доспевска
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Панаир на суетата (роман без герой)». Краткое содержание книги:
С пищната картина на светския живот на английската аристокрация, Уилям Текери разкрива пред нас истинския «панаир на суетата». Свят, в който любовта е по сметка, а щедростта от егоистични подбуди. Един «роман без герой», където дори и най-симпатичният персонаж си има своите недостатъци, а най-лошият — своите добри черти.
С тънко чувство за хумор, голяма доза сарказъм и ирония авторът разкрива пред нас преструвките, фалшивите идеали и пресметливостта на тогавашното общество. Но именно това прави творба валидна и в наши дни…
«Щастливи ли сме в този свят? Колко от нас са постигнали желанията си? И ако да, намерили ли са покой?»
— Да остави парички ли? — каза Клъмп, като се ухили. — Нямам намерение да се стигне дотам. Та нали, докато е жива, ще получавам от нея двеста лири стерлинги годишно.
— Онази жена от Хампшир ще я убие за два месеца, мое момче, ако продължава така да я гледа — каза доктор Скуилс. — Стара жена; обича да си похапва; разстроени нерви; болно сърце; натиск на мозъка; апоплексия и толкова. Накарай я да стане, Клъмп; накарай я да излезе, иначе не й давам много седмици, а тогава и ти няма дълго да получаваш твоите двеста лири годишно. — Този намек именно накара достойния аптекар да заговори така откровено на мисис Бют Кроли.
Тъй като мисис Бют държеше старата дама под властта си, на легло, без друг човек наоколо, тя предприе няколко нападения, за да я накара да промени завещанието си. Но когато на мис Кроли се правеха такива мрачни предложения, страхът й от смъртта силно се увеличаваше. И мисис Бют видя, че преди да се надява да постигне своята благородна цел, тя трябва да подобри настроението и здравето на пациентката си. Следващият въпрос беше къде да я заведе. Едничкото място, където няма възможност да срещне онези двама омразници, е черквата, а това няма да я забавлява — мислеше си с право мисис Бют. «Трябва да отидем на разходка из нашите хубави лондонски предградия — каза си след това тя. — Чувам, че те са най-живописните в света.» И тя изведнъж силно се заинтересува от Хампстед и Хорнзи и откри, че Дълуич много я привлича, поради което сложи своята жертва в екипажа и я закара към тези провинциални места, като изпълваше часовете на пътешествията с разговори за Родън и съпругата му и разправяше на старата жена всичко онова, което можеше да засили негодуванието й спрямо тези двама окаяници.
Изглежда, мисис Бют дърпаше канапа по-силно, отколкото беше необходимо. Защото, макар и да успя да внуши на мис Кроли необходимата ненавист към непослушния й племенник, болната жена изпитваше силна омраза и таен страх от мъчителката си и жадуваше да избяга от нея. Не след дълго тя въстана най-категорично против разходките в Хайгейт и Хорнзи. Старата жена настояваше да отидат в парка. Мисис Бют знаеше, че там ще срещнат отвратителния Родън, и беше права. Един ден файтонът му се появи на ринга; Ребека седеше до него. В неприятелския екипаж мис Кроли заемаше обичайното си място, като мисис Бют се намираше от лявата й страна, а пуделът и мис Бригс седяха отзад. Моментът бе напрегнат и сърцето на Ребека заби бързо, когато разпозна екипажа. И когато двете превозни средства се приближиха едно срещу друго, тя скръсти ръце и погледна към старата мома с израз на дълбока преданост и мъка. Родън се разтрепери и лицето му стана мораво зад боядисаните мустаци. В другия екипаж само Бригс се развълнува и хвърли неспокоен поглед към старите си приятели. Бонето на мис Кроли бе упорито обърнато на другата страна. Мисис Бют избра точно този момент да обсипва пудела с ласки, като го наричаше свое мъничко любимче, сладичко кученце и миличко същество. Екипажите се разминаха и всеки продължи пътя си.
— Нищо не излезе, дявол да го вземе — каза Родън на жена си.
— Опитай още веднъж, Родън — отвърна Ребека. — Не би ли могъл да вклещиш твоите колела в техните, миличък?
Родън нямаше смелост за тази маневра. Когато екипажите се срещнаха отново, той се изправи, вдигна ръка, за да свали шапка, и цял се превърна в зрение. Но този път лицето на мис Кроли не бе извърнато настрани; тя и мисис Бют го погледнаха право в очите и най-безжалостно изразиха пренебрежението си. Той се отпусна с проклятие на мястото си и като се отклони от ринга, препусна отчаяно към къщи.
Това беше решителна победа за мисис Бют. Но като забеляза явната нервност на мис Кроли, тя почувствува опасността от други подобни срещи и реши, че за здравето на скъпата й приятелка крайно необходимо да напуснат за известно време града, като горещо препоръча да заминат за Брайтън.
Глава XX
В която капитан Добин играе ролята на брачен пратеник
Без да разбере как, капитан Уилям Добин стана най-жаркият подбудител и помагач за свързването на Джордж Озбърн с Амелия. Ако не беше той, това никога нямаше да стане. Той не можеше да не си го признае и се усмихваше донейде горчиво, като си мислеше, че от всички хора на света именно на него е паднала грижата за тази женитба. Но макар воденето на преговорите да бе едва ли не най-болезнената длъжност, която можеше да му бъде дадена, все пак, щом трябваше да изпълни някакъв дълг, капитан Добин бе свикнал да върши това без много думи и колебание. След като се убеди, че ако я лишат от съпруга й, мис Седли ще умре от отчаяние, той реши да употреби всички усилия, за да я запази жива.