Колието на кралицата
- Автор: Дюма Александр
- Серия: Мария Антоанета #2
- Язык: болгарский
- Переводчик: Катя Делибашева
- Жанр: Историческая проза
Электронная книга - «Колието на кралицата». Краткое содержание книги:
— Е, така може би е по-добре! — въздъхна Олива.
— Да, Жилбер нямаше да ви обича, макар и толкова красива.
— Да не искате да кажете, че Жилбер ме е презирал?
— Не, по-скоро се боеше от вас.
— Възможно е. Носех в себе си нещо от характера му и той се оглеждаше в мен и се познаваше така добре, че аз го плашех.
— Но това няма значение, защото днес, скъпа моя Олива, вече не ви наричам Никол, защото днес, скъпа Олива, вие имате перспективата за едно щастливо, богато и блестящо бъдеще!
— Така ли мислите?
— Да, ако сте решена да направите всичко, за да стигнете до края, който ви обещавам.
— О, бъдете спокоен.
— Само че повече не трябва да въздишате така, както въздишахте преди малко.
— Така да бъде. Бих въздишала за Жилбер, но тъй като на този свят няма двама жилберовци, щом като Жилбер е мъртъв, повече няма да въздишам.
— Жилбер беше млад и той носеше в себе си недостатъците и достойнствата на младостта. Днес…
— Днес Жилбер е също така млад, както преди десетина години.
— Несъмнено, щом като е умрял.
— Виждате ли, той е умрял, такива като Жилбер не остаряват, те умират.
— Ах! О, младост! — възкликна непознатият. — О, мъжество! О, красота! Вечни зародиши на любовта, на героизма и на предаността, онзи, който ви изгуби, наистина губи живота. Младостта, това е раят, това е небето, тя е всичко. Онова, което Господ ни дава след това, е само тъжна компенсация за младостта. Нищо не е равно на съкровищата, които младостта щедро дарява на човека.
— Жилбер би одобрил това, което така добре казахте. Но достатъчно по този въпрос — рече Олива.
— Да. Кажете сега защо избягахте с Бозир?
— Защото исках да напусна Трианон и се налагаше да избягам с някого. Беше ми невъзможно да живея повече за Жилбер, това щеше да бъде най-лошото, което можеше да се случи — жалки останки.
— Десет години вярност от гордост — възхити се синьото домино. — Ах, колко скъпо сте заплатили това тщеславие!
Олива се разсмя.
— О, знам защо се смеете — продължи сериозно непознатият, — смеете се, защото човек, който претендира, че знае всичко, ви обвинява за това, че десет години сте била вярна, докато вие считахте себе си за невинна. Ах, Боже мили! Ако става въпрос за майчина вярност, бедно момиче, тогава знам какво да мисля. Да, знам че сте била в Португалия с Бозир, че сте престояли там две години и че оттам без Бозир сте се прехвърлила в Индия с един капитан на фрегата, който ви е скрил в своята каюта, а когато се е връщал в Европа, ви е забравил на сушата в Шандернагор. Знам, че е трябвало да пропилеете два милиона рупии в дома на един набаб, който ви е държал с три ключа затворена. Знам, че сте избягали, прескачайки трите порти на раменете на един роб. Накрая знам, че се завръщате във Франция богата, защото сте отнесла със себе си две гривни от фини перли, два диаманта и три големи рубина и на пристанището в Брест вашият зъл дух ви среща отново с Бозир при слизането на брега. Той, Бозир, за малко да припадне, познавайки ви, вас, нещастната изгнаница, почерняла и отслабнала, каквато се завръщахте във Франция…
— О, Боже мой! Кой сте вие, че да знаете всичко това? — простена Никол.
— Знам най-после, че Бозир ви е отвел със себе си, уверявал ви е, че ви обича, продал е скъпоценностите, довел ви е до мизерия… знам, че го обичате, както поне твърдите, и тъй като любовта е изворът на всичко най-добро, то вие трябва да сте най-щастливата жена на света.
Олива сведе глава, отпусна чело върху ръката си и през пръстите й паднаха две сълзи, течни перли, по-скъпоценни може би от тези на гривните й, които, уви, никой не бе пожелал да купи от Бозир.
— И тази толкова горда жена, тази толкова щастлива жена вие я спечелихте тази вечер за петдесет луидора! — каза тя.
— О, това е много малко, госпожо, знам — каза непознатият с онази изискана грациозност и съвършена любезност, които, изглежда, никога не изоставяха добре възпитания човек дори пред последната куртизанка.
— Ах, напротив, прекалено скъпо е, господине, кълна ви се, много ме изненада, че жена като мен все още може да бъде оценена за петдесет луидора.
— Вие сте много по-скъпа и аз ще ви докажа това. О, нищо не казвайте, защото не ме разбирате, и освен това… — добави непознатият, накланяйки се настрани.
— И освен това?
— И освен това в момента трябва изцяло да се съсредоточа.
— Значи трябва да мълча.
— Не, напротив, говорете ми.
— За какво?
— Ах, Боже мой, за каквото искате! Все ми е едно, разказвайте ми най-безсмислените неща на земята, стига само да изглеждаме заети.
— Добре, ама вие сте особен човек!
— Подайте ми ръка и да вървим.