Входът за рая — платен
- Автор: Кунц Дин Рэй
- Язык: болгарский
- Переводчик: Петър Нинов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Входът за рая — платен». Краткое содержание книги:
Когато навърши единайсет, Лора искаше да стане лекар. Сякаш вече чувстваше, че не е достатъчно само да не причиняваш вреда на останалите, за да скъсаш с миналото си. Изпитваше необходимост да се отдава на другите хора, може би като ги лекува.
Когато беше на дванайсет, тя промени мечтите си — поиска да стане ветеринарен лекар. Животните бяха по-добри пациенти. Повечето хора, казваше тя, не можеха изобщо да бъдат излекувани от най-лошия си порок, а само от телесните болести. Малцина на крехката дванайсетгодишна възраст знаеха за човека толкова много.
Дванайсет години в мъчителни опити да оформи бъдещето си чрез мечтите. Още седемнайсет години безцелно мечтаене. И най-накрая всичко свършва тук — в това легло. Няма вече мечти, няма душевни терзания.
Детективите и съдебните лекари се бяха оттеглили отстрани, за да не безпокоят Ноа, но като пазители на доказателствата продължиха да наблюдават леглото.
Лора лежеше по гръб с отпуснати от двете страни ръце. Дланта на лявата й ръка беше положена върху чаршафите, но дясната й беше полусвита в юмрук. Сякаш в последния момент се беше опитала да се вкопчи здраво в живота.
Виждаха се и порцелановогладката половина от лицето й, и увредената част — творението на Бог и творението на Кранк.
За Ноа и двете части бяха еднакво красиви, особено сега, когато я виждаше за последен път. Двете половини трогваха сърцето му по различен начин.
Ние носим с нас красотата на тоя свят, както и невинността. Както и грозотата, която отнасяме със себе си, когато си отиваме оттук. Лора си беше отишла от този свят без никаква грозота. От този свят в отвъдното се пренася само душата, а нейната беше чиста и неопетнена, така невинна при отлитането, каквато е била и при появата й.
Ноа беше живял по-дълго и по-пълноценно от сестра си, но не и толкова добре като нея. Знаеше, че когато настъпеше неговият час, за разлика от нея той нямаше да може да загърби грозотата.
За малко да започне да й говори, както й беше говорил толкова често през годините. Час след час, с надеждата, че ще го чуе и ще й стане по-леко. Но сега, когато сестра му беше отпътувала и не можеше да го чуе, Ноа осъзна, че няма какво повече да й каже — нето на нея, нито на когото и да било другиго.
Беше се надявал тътенът в главата му да спре, когато зърне Лора. Вместо това стана още по-силен и нетърпим.
Отвърна се от леглото и си тръгна. Въздухът стана някак по-плътен и му беше трудно да прекрачи прага на стаята.
Вратата срещу тази на Лора беше затворена. При последните му няколко посещения вратата на тази стая — също единична — винаги беше отворена, за да се проветрява, защото вътре нямаше никакви пациенти.
Интуицията поведе Ноа към стаята. Отвори рязко вратата и пристъпи една крачка навътре, но мъжете отзад го хванаха и го спряха.
Сестра Куейл седеше във фотьойла, толкова крехка и дребничка, че краката й едва стигаха до пода. С мигащи сини очи, розова кожа на лицето, дръзка и красива: както си я спомняше Ноа.
Двама мъже и една жена седяха при убийцата. Поне един от тях сигурно беше детектив от отдел „Убийства“, а друг пък беше служебен адвокат. Тримата бяха професионалисти, опитни в психологическата манипулация. Едва ли щяха да позволят на някой заподозрян да избегне разпита или да ги заблуди.
И все пак Уенди Куейл очевидно контролираше положението, най-вероятно, защото и сама не разбираше цялата сериозност на извършеното от нея. Стойката и изражението на лицето й с нищо не подсказваха, че е заподозряна за убийство и ще бъде подложена на тежък разпит. Беше спокойна като кралска особа, като кралица в обкръжението на свои почитатели.
Когато Ноа се появи, тя изобщо не трепна, но му се усмихна за поздрав. Протегна грациозно ръка към него, както сигурно би сторила кралица с някой свой благороден поданик, който е дошъл да коленичи пред нея и да изрази цялото си уважение и преданост.
Сега разбра защо му взеха пистолета: просто в случай, че се срещнат така внезапно като в момента.
Ако пистолетът беше у него, сигурно щеше да я застреля. Но може би не би го сторил. Беше способен да я убие, беше достатъчно хладнокръвен и безмилостен, но яростта му беше слаба и недостатъчна.
Любопитно, но Уенди Куейл не събуди у него гняв. Въпреки самоувереността и самодоволството, които буквално струяха от нея, тя не беше способна да ядоса човек — с розовите си страни и с чувствата си за морално превъзходство. Тя беше кухо създание, в чиято глава някой беше втълпил зловредни идеи и философии. Самата тя не би могла да измисли подобно нещо. Ако в по-ранните си години беше възпитавана по-сериозно и внимателно, сега от нея щеше да излезе всеотдаен лечител. Тя имаше много недостатъци и явно беше преживяла доста неща. Но дори да заслужаваше да бъде недолюбвана и дори ненавиждана, беше прекалено жалка и недостойна за омраза.