Самотникът и лилията
- Автор: Робинсън Даян
- Язык: болгарский
- Переводчик: Геновева Накова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Самотникът и лилията». Краткое содержание книги:
— Доминик ще ни придружи ли до Нови Орлеан? — попита тя с остър тон.
— Без съмнение — каза Люсиен, а гъстите му, тъмни вежди се сключиха намръщено над пронизващите, черни очи. — Като свободна цветнокожа тя се смята за французойка от Чоктоу и няма да бъде в безопасност тук.
Той не одобряваше факта, че Карес не харесва Доминик.
— Разбира се, тя трябва да дойде с нас, но тъй като ще бъде много ангажирана с подготовката на светските визити, ще задържа Фантин като моя лична камериерка — настоя Карес с тон, който му показа, че тя още веднъж утвърди ролята си на господарка над домакинството на Сан Амант.
— Както желаеш, скъпа, — отговори Люсиен със свиване на рамене, с което съвсем просто й казваше, че ръководенето на къщата е в нейни ръце. — Ако се чувстваш по-добре, ще отида да свърша някои неща, тъй като утре заминаваме. Почивай тук, а аз ще изпратя да ти донесат поднос с храна. Ще дойда при теб по-късно.
Гласът му стана по-тих, когато изрече последните думи и вдигна ръката й към устните си. Обърна малката й хладна длан нагоре и постави върху меката й повърхност гореща целувка.
Тя му се усмихна, озадачена, че въпреки всичко, допирът на горещите му устни до кожата й все още предизвиква огън в кръвта й.
— До по-късно — прошепна той до устните й, наведен, за да ги докосне със закачлива целувка, преди да се изправи на крака.
На излизане се наведе и взе малката Бланш от мястото, където се криеше под леглото.
— Компания докато се върна — каза той и постави котката до нея.
Промълви няколко думи на Доминик и остави двете жени сами в сенките на бледолилавия здрач.
— Ще взема Бланш с мен в Нови Орлеан — каза Карес на Доминик, за да наруши напрегнатото мълчание, което настъпи в стаята след излизането на Люсиен.
— Много добре, мадам, ще потърся кошница — отговори тихо Доминик, като продължи да подрежда отворения куфар.
Думите на майката на Нашоба се върнаха в съзнанието й, докато лежеше и галеше меката козина на Бланш. Тя каза, че Доминик е видяла човекът, убил Аурора. Тя познаваше убиеца. С това ли загадъчната икономка държеше в ръцете си Люсиен? Тя установи, че има някаква връзка между тях.
— Има ли още нещо, мадам? — попита Доминик като се приближи до леглото.
Самурените й очи изглеждаха огромни на светлината на запалените свещи.
— Само топла вода за къпане. Искам да измия горещината и влагата, наслоили се по мен от пътуването.
— Да, мадам, ще наредя да донесат съдовете направо от кухнята — отговори тя, тръгвайки към вратата.
— О, преди да тръгнеш… чудех се дали е приключило опаковането в… в стаята на Аурора Сан Амант. Ако не е, бих искала това да стане тази вечер, преди да заминем.
— Това ще бъде трудно, мадам. — Доминик отговори с нисък глас, като се обърна от прага.
— Искаш да кажеш, че нищо не е направено? — рече остро Карес и се изправи в леглото. Ядът, причинен от умишленото незачитане на нарежданията й, прогони умората.
— Не, мадам — отговори тя. — Мъртвите не обичат да ги безпокоят. Надява се да разберете това навреме.
Тя се обърна и се изплъзна от стаята, оставяйки френската врата отворена за нощния въздух.
Разярена, Карес се вдигна от леглото, но установи, че е облечена само с корсаж. Някой я беше съблякъл, преди да я сложи в леглото. Отправи се към почти празния гардероб, извади един копринен халат и го уви около тялото си. И тогава видя в ъгъла на гардероба черната восъчна топка, която Люсиен намери в гробницата на Аурора. Някой бе поставил страховития вуду талисман в гардероба й.
Почервеняла, тя се наведе и го взе. Обърна го в ръката си и видя кичури руса коса, залепени по него. Светлината от свещите, поставени върху камината, караше космите да блестят върху мъртвия черен восък.
Шокът, довел я до ярост, я накара да си спомни думите на Луиу, когато й даде кожената кесия. Жената от Чоктоу каза, че това е талисман срещу онези, които й желаят злото в Сан Рьогре.
Карес гневно хвърли на пода отвратителната топка и тръгна към верандата. Нуждаеше се от свеж въздух, за да може да мисли.
Докато стоеше, облегната на парапета на верандата й, се стори, че видя нещо с периферното си зрение. Тя се обърна, погледна към края на верандата и си помисли, че вижда бяла рокля да изчезва зад една от френските врати. След това, едновременно с шума на усилилия се вятър, беше сигурна, че дочу тих смях на жена.
Карес пое дълбоко въздух, чувствайки, че я обзема паника. Тази врата водеше към заключената стая на Аурора.
Думите на Доминик пулсираха в мозъка й — мъртвите не обичат да ги безпокоят. „Достатъчно — помисли тя, — твърде много изтърпях.“ Без да се обръща назад, забърза към спалнята и тръшна вратата след себе си. Но можеш ли да заключиш призрак? Тя замръзна, виждайки собствената си изплашена фигура да се отразява в тясното, дълго огледало между двата прозореца. За миг си помисли, че вижда отражението на Аурора. Трябва да запази самообладание до сутринта, когато ще потеглят за Нови Орлеан. Но ще може ли, също така, да преодолее съмненията си към Люсиен?