Самотникът и лилията
- Автор: Робинсън Даян
- Язык: болгарский
- Переводчик: Геновева Накова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Самотникът и лилията». Краткое содержание книги:
— Глупаво беше да водиш със себе си Карес през блатата до селището. Можеха да ви нападнат, когато сте били сами в пирогата! — подигра се Филип.
— Добре ми е известно това, което казваш — Люсиен процеди думите през стиснати зъби. — Ето защо реших да се върнем в Нови Орлеан.
— За пръв път съм съгласен с тебе — отговори Филип. — Цвайг може да се погрижи за останалата реколта. Много собственици на плантации ще направят същото. Зимният светски сезон ще започне рано тази година. Ако мога да разчитам на гостоприемството ви за една нощ, аз също ще се върна сутринта в Шен Верт и ще оставя инструкции на моя надзирател. Намирам, че калните улици на Нови Орлеан също ме привличат.
— Как бих могъл да откажа дома си на мъжа, който защитаваше жена ми така галантно — каза учтиво Люсиен, но наблегна на думите „жена ми“.
— Мисля, че бих искала да седна — произнесе със слаб глас Карес, понеже имаше чувството, че стаята се върти бавно около нея.
Придвижвайки се към дивана, тя видя през отворената врата проснатото тяло на мъртвия войн. Ръката му стискаше нож, а кръвта бликаше под захлупеното по очи тяло. Той почти бе стигнал вратата на салона, преди да го застрелят. Това бе последната съзнателна мисъл на Карес, след което се строполи на пода.
— Те си отидоха. Всичко е наред — мекият, успокояващ глас стигаше до нея като изпод земята.
Клепачите й тежаха, тялото също, като че на ръцете и краката си имаше тежести. Но беше толкова безопасно в тъмнината. Тя не искаше да я напусне, да отвори тежките клепки и да види грозотата наоколо.
— Аз съм тук, скъпа моя, нищо не може да те нарани.
Гласът бе подкупващ, подканващ я да отвори очи.
Тя почувства горещи устни върху челото си, нежно докосване на ръка, която отмахна падналите върху очите й кичури. Отговори с дълбока въздишка на това нежно докосване. Клепачите й потрепнаха и се отвориха слабо търсейки източника на този успокояващ контакт.
Тъмни очи гледаха надолу към нея, загриженост и нежност блестеше в тях. Дълги, твърди пръсти, с леко квадратни върхове галеха косите й. Над себе си видя балдахина на леглото. Люсиен я беше пренесъл в спалнята им.
— Пийни глътка от това — той поднасяше към устата и кристална чаша, наполовина пълна с бренди. Повдигайки я за раменете толкова нежно, като че ли бе дете, той й позволи малка глътка от златистата течност.
Топлина запълзя по гърлото й към стомаха, за да отпусне напрегнатите мускули. Тя се облегна на възглавниците с въздишка.
— По-добре ли си? — поинтересува се той.
— Ддда… така мисля — заекна тя. — Какво става с другите? — попита, припомняйки си, че е господарка на Сан Рьогре и като такава, първата й грижа трябвала бъдат хората в плантацията.
— Никой не е ранен, освен един от войните на Нашоба И няколко от бандата. Нашоба и хората му са ги изненадали. Те са принудили останалите от нападателите да се изтеглят далече в блатата. Отсега нататък ще стоят далече от Сан Рьогре. Цвайг отиде да види хората на полето, но чоктоусите нямат спор с африканците. Често при набези те ги вземат със себе си и им дават подслон в селата си. Те искат да пролеят френска кръв — обясни той. — Но гражданската война, която се зарежда в Чоктоу, прави необходимо нашето заминаване за Нови Орлеан, докато се успокоят нещата. Говорих с Нашоба и той ми каза, че това е най-доброто за сега. След като заминем оттук, плантацията няма да бъде толкова привлекателна мишена. Те ще се преместят в други, по-уязвими селища, където има французи. Доминик надзирава слугите при опаковането на багажа. Ще потеглим рано призори.
— Радвам се — призна Карес. Претъпканите, кални улици на малкия град ще бъдат добре дошли. Там имаше многобройна, добре въоръжена френска войска, прикрепена към колонията, настанена в Плас Роял, недалеч от къщата на Рю де Шартре. — А Ивон и Пиер? — попита тя, спомняйки си приятелите си.
— Ще спрем и ще ги посъветваме да се присъединят към нашето завръщане в Нови Орлеан, скъпа — увери я Люсиен, но като видя тревога в гълъбовосивите очи, той й даде да отпие още една глътка от течността.
Шумоленето на женска пола подсказа на Карес, че не са сами в полутъмната стая. Обръщайки глава, тя видя елегантната фигура на Доминик да изважда дрехи от гардероба и да ги поставя в отворен куфар.
— Бих искала да взема Фантин с нас в Нови Орлеан — каза тя на Люсиен. Беше сигурна, че Доминик е чула молбата й, понеже за момент спря да опакова.
— Както желаеш, но Доминик може да служи като камериерка, както е правила преди в Сан Рьогре — напомни й Люсиен.