Работилницата на дявола
- Автор: Канел Стивън
- Язык: болгарский
- Переводчик: Юлия Чернева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Работилницата на дявола». Краткое содержание книги:
Стивън Канел е автор на бестселърите „Храна за акули“, „Мошеникът“ и „Да яхнеш змията“.
Той работи в Холивуд, където е сценарист на популярни телевизионни сериали.
— И така, хайде бързо да влезем и да излезем — каза Фанън, после се обърна към Декстър и го изгледа по странен начин.
— Декстър, като човек ти нямаш никакво значение за мен. Стойността ти се състои в онова, което трябва да бъде направено. Ти каза, че можеш да направиш това оръжие, и трябва да го сториш. Сигурно ти е минало през ума да се опиташ да ни устроиш засада в лабораторията. Вероятно си въобразяваш, че ще задействаш някоя скрита аларма и ще намериш начин да останеш невредим в престрелката после. Искам да те предупредя да не се опитваш да извършваш такива глупави маневри. Ние имаме опит. Всеки мъж от нас е участвал в битки. Ангелът на пергамската църква ще те следва неотлъчно и ще те изпрати при Създателя при първия обезпокоителен знак. До главата ти ще бъде опрян пистолет, докато не излезем от лабораторията. Напълно ли си откровен с мен?
Декстър го погледна и малкото, което бе останало от волята му, се изпари. Той не можа да каже нищо, само кимна.
— Добре — рече Фанън. — Да вървим.
Членовете на Християнския хор се разделиха на три групи и бързо слязоха от хълма, после, криейки се в сенките, безшумно се промъкнаха до сграда номер 1666.
Предвождани от Рандъл Рейдър и Лудия тексасец, те стигнаха до вратата, която вече беше разбита. Кинкейд остави пред входа четирима пазачи, които приклекнаха в храстите и се приготвиха да стрелят, ако се наложи да прикриват излизането на Християнския хор от сградата. Фанън, Декстър, Рандъл и още трима мъже слязоха по стълбите на сграда номер 1666. Беше десет вечерта и вътре, изглежда, нямаше никого. Демил се запита къде са служителите. В лабораторията винаги имаше хора. И веднага щом си зададе този въпрос, се досети какъв е отговорът. Смахнатият пророк бе предвидил всичко точно. Персоналът беше при Белия влак, в подземния склад или в щаба на Първи батальон за сателитни комуникации.
Декстър отвори вратата на лабораторията, използвайки отпечатака на дланта си, който по чудо още не беше заличен от базата данни. Той, Фанън и Рандъл влязоха вътре. Другите трима заеха позиции в коридора отвън. Декстър запали лампите. Флуоресцентната светлина озари в ярко бяло всичко в помещението. Демил огледа познатите шкафове, пълни с химически препарати и мензури с киселини. Той бе прекарал в тази лаборатория две години, работейки върху ускоряването на приона „Бледия кон“. Всичко, което му беше необходимо, за да промени pH-факторите и да превърне прионите в биологични оръжия, беше тук — киселините, измервателните уреди за нивото на pH, фрагментите ДНК от кръвта на евреи и афроамериканци. Ръцете му се разтрепериха и главата му се замая.
— Имаш трийсет минути. И гледай да не объркаш нещата — тихо каза Фанън Кинкейд.
44. Наблизо
Стейси и Крис пътуваха с пътнически влак на тясната платформа зад вагона с багажа. Бяха предпочели да се возят отвън, вместо да си купят билети, за да могат да скочат, ако съзрат бандата на Кинкейд да се крие някъде в храстите покрай железопътните релси. Крис обясняваше на Стейси значението на рисунките на скитниците върху бараките пред всяка гара, покрай която минеха.
Намираха се на няколко километра от Харпърс Фери, на границата на Мериланд, по линията „Норфък Юг“, която щеше да ги отведе само на петнайсет километра от Форт Детрик.
— Понякога лежахме до късно в леглото и разговаряхме — неочаквано каза Стейси, продължавайки разговора за Макс Ричардсън. — Обсъждахме неща, за които никога не бях мислила. Макс беше много проницателен. Съзираше опасностите и виждаше проблемите там, където другите учени не си правеха труда да погледнат. Тревожеше се за въздействието, което науката ще има върху еволюцията, и за ефекта й върху човешкото развитие. Ето защо се притесняваше толкова много за онова, което правят във Форт Детрик.
— Струва ми се, че е бил свестен и сериозен човек — каза Крис.
— Понякога учените са като коне с капаци — продължи Стейси. — Толкова много искат да успеят и да надминат съперниците си, че забравят за страничните поражения, които могат да нанесат откритията им. Историята на науката е изпълнена с такива недоглеждания. Например изследователската работа на Декстър Демил е започнала като търсене на животоспасяващо лекарство за една ужасна болест в Нова Гвинея, но е завършила като биологично оръжие, което поразява определени етнически групи. Убедена съм, че ако го попиташ кога е прекрачил границата между добрата и лошата наука, той няма да може да ти отговори. Единствената му мисъл несъмнено е била да направи фантастично откритие и да получи научно признание. Макс казваше, че Нобеловата награда виси като голям морков пред всички нас и привлича научната ни себичност, без да се съобразява със слабостта на човечеството да допуска морални грешки. За да получи финансиране, човек често прави ужасни компромиси с бизнесмените или военните. Върши какво ли не, за да намери средства за науката и да постигне академична слава. И така някои научни теории са се превърнали в кошмари с потенциалната сила да доведат до края на света.