Работилницата на дявола
- Автор: Канел Стивън
- Язык: болгарский
- Переводчик: Юлия Чернева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Работилницата на дявола». Краткое содержание книги:
Стивън Канел е автор на бестселърите „Храна за акули“, „Мошеникът“ и „Да яхнеш змията“.
Той работи в Холивуд, където е сценарист на популярни телевизионни сериали.
— Първи батальон по сателитни комуникации — съобщи той, после насочи бинокъла надясно. — Какво е това, мамка му?
И даде бинокъла на Декстър. Ученият погледна през него и онова, което видя, го изненада. Не го беше виждал. Само бе чувал за него. Белия влак. Свръхмодерният влак, целият боядисан в бяло.
43. Превръщане на прионите в биологично оръжие
Стъмни се. Те се бяха скрили в гората на изток от медицинския център. Декстър бе нарисувал карта, която показваше къде се намира сграда номер 1666. Фанън изпрати Рандъл Рейдър и Лудия тексасец да намерят лабораторията и да разузнаят района. После огледа периметъра, осветен от лампите на сградите.
— Какво става там според теб? — обърна се той към Демил. — Изглежда, онзи влак ще тръгне.
Декстър погледна към щаба на батальона за сателитни комуникации, който се намираше на около километър и половина на изток. Хълмът, на който се криеха, беше по средата на разстоянието между медицинския център и щаба, където бе спрял странният Бял влак, състоящ се само от четири вагона. Изведнъж дизеловият двигател започна да бръмчи и влакът бавно потегли към източния край на Форт Детрик, където Декстър бе чувал, че са складовете за биологични оръжия.
— Не знам — рече Демил, макар че всичко му беше ясно, както и последиците.
Фанън се усмихна и тихо каза:
— Погледни ме, Декстър.
— Гледам те.
— Не. Погледни ме в очите.
Демил се обърна към него и Фанън го удари с юмрук в лицето. Декстър едва не изпадна в безсъзнание. Челюстта го заболя толкова силно, че в очите му бликнаха сълзи. Докато той се опитваше да накара мозъка си да функционира, лицето на Фанън застрашително се надвеси над него, досущ бледа, набраздена с кратери луна.
— Не ми казваш всичко, приятел. Само окаян грешник би се опитал да излъже един от Божиите ангели.
Все още зашеметен и със замъглено съзнание, Декстър усети, че Кинкейд го хвана за ризата и го дръпна да седне.
— Хайде отново да поговорим какво става там.
Демил усети бакърения вкус на кръв в устата си и разбра, че устната му е сцепена. Кръвта изглеждаше черна на лунната светлина.
— Защо ме удари? — изхленчи той.
— В следващия живот Господ ще накаже всички лъжци, Декстър, но аз ще ги пребия до безсъзнание в този.
— Мисля, че това е Белия влак — прошепна Демил. Езикът му докосна счупен зъб.
— Виждам, че е бял. Не съм сляп. Искам да знам какво прави.
— Така се казва. Белия влак. — Декстър изпитваше все по-засилващо се чувство на немощ и безнадеждност, граничещо с отчаяние. Ударът в лицето го убеди, че няма да измисли план, с който да хване натясно този човек. — Не съм го виждал, но съм чувал за него. Правителството го използва за транспортиране на токсични материали.
— Какво прави тук?
— В базата има много токсини и биологични оръжия, скрити в подземен склад. Това са незаконни неща, които не би трябвало да произвеждаме. До щаба на сателитните комуникации има подземен склад.
— Мислиш, че там изхвърлят токсични отпадъци?
— Не — отговори Декстър и си помисли колко е тъп Кинкейд. — Изнасят ги.
— Защо?
— Само мога да предполагам, затова не ме удряй.
— Тогава го направи! Предположи нещо!
— След бъркотията във Ванишинг Лейк Сенатската комисия по отбраната сигурно се е разтревожила, че тук нещо не е наред, затова адмирал Зол изнася незаконните си оръжия преди следователите на комисията да са ги намерили.
Фанън Кинкейд вдигна бинокъла и огледа Белия влак, който спря по средата на полето. Влакът приличаше на осветено от луната привидение. Бръмченето на дизеловия му двигател се носеше из равнината като далечно тракане на механична играчка.
— Този влак ще ни свърши чудесна работа — каза Фанън.
Към горната част на вагона след локомотива бяха прикрепени дълги дебели маркучи с помпи. Другият им край изчезваше в асфалтираната площадка на земята. Около влака сновяха мъже в защитно облекло — приличаха на астронавти на луната.
Декстър най-после събра смелост и попита:
— Как ще ни свърши работа?
— Зол ще бъде зает с изнасянето на токсичните отпадъци. Така по-лесно ще влезем в лабораторията, ще направим каквото трябва и ще излезем.
След час Лудия тексасец и Рандъл Рейдър се върнаха. Бяха намерили сградата.
— Може да влезем през една от страничните врати. Дезактивирах вътрешната алармена система — каза Рандъл. — Идиотът, който я е направил, направо си е просил да го оберат. Но това е типично за военните. Най-важното е да е евтино.
Фанън извади кутия с черна боя и членовете на Християнския хор намазаха лицата си.