Работилницата на дявола
- Автор: Канел Стивън
- Язык: болгарский
- Переводчик: Юлия Чернева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Работилницата на дявола». Краткое содержание книги:
Стивън Канел е автор на бестселърите „Храна за акули“, „Мошеникът“ и „Да яхнеш змията“.
Той работи в Холивуд, където е сценарист на популярни телевизионни сериали.
— Например цялата ядрена епоха?
— Точно така. Алберт Айнщайн сигурно никога не си е представял, че теорията му за относителността ще се превърне в основа за разбирането на неутрона, от който накрая са произведени ядрените оръжия. Всеки път, когато бъде открито нещо хубаво, в него има и потенциал за непредвидими и ужасни приложения. Макс разбираше тези неща. И това го правеше толкова особен…
— Тогава защо е отишъл във Форт Детрик? Според думите на Уендъл Кини, всички са знаели, че Декстър Демил е започнал да използва прионите във военни разработки.
Стейси не отговори и Крис продължи:
— Уендъл каза, че Пентагонът финансира множество университетски програми и че изследванията на военните върху прионите имат за цел да създадат противопехотни оръжия.
— Макс искаше да разбере с какво се занимава Демил. — Шпионирал ли го е?
— Виж какво, това не е толкова лесно, колкото изглежда. Не всичко е черно и бяло. — Стейси започна да се ядосва. — Искам да кажа, че знанията са ценни и понякога човек се сближава със странни личности, за да разбере някои истини, които после да може да използва за доброто на човечеството. От време на време се налага хора като Декстър Демил да бъдат част от уравнението.
— Но щом университетът на Южна Калифорния е бил финансиран от военните, наред с всички онези университети като „Сам Хюстън“ и този в Тексас, тогава Макс не е ли е участвал във взимането на решенията като декан на факултета по микробиология?
— Не! — ядосано извика Стейси. — Ти никога няма да можеш да разбереш колко е трудно да балансираш между потребността от средства и морала. Макс умееше да прави това по-добре от всеки друг.
Крис осъзна, че не му е приятно да слуша как Стейси говори с обич за мъртвия си съпруг. Запита се дали подсъзнателно не се опитва да разбие представата й за Макс, защото тя очевидно още беше влюбена в покойния си съпруг. После изведнъж се засрами.
— Обичала си го — състрадателно каза той.
— Обожавах го.
Влакът намали скоростта — наближаваха Харпърс Фери. Крис знаеше, че след десетина минути трябва да скочат. В покрайнините на града имаше килнати на една страна, небоядисани колиби с покриви от мушама. Скоро се появиха индустриалните тухлени сгради със скосени стрехи. Това означаваше, че разпределителната гара е наблизо.
— В нощта, преди той да замине, се карахме точно за това, което казваш — тихо добави Стейси. — Аз не исках Макс да отива там. Страхувах се от изследователската работа във Форт Детрик. Спорихме за Декстър Демил.
— Трябва да слизаме. Взе ли нещата? — попита Крис, за да смени темата.
Тя кимна, грабна малката раница, която бе купила в Шривпорт, и я сложи на гърба си.
— Хайде — рече Крис и когато влакът започна да се движи с осем километра в час, двамата лесно скочиха от металната платформа.
Приклекнаха във високите треви и изчакаха, докато влакът не се скри от погледа им и не влезе в гарата.
— До Фредерик има петнайсет километра — каза Стейси.
— А до Форт Детрик?
— Не е далеч. В покрайнините на града е.
— Щом Фанън е дошъл тук, тогава двамата с Демил сигурно искат да вземат нещо от Форт Детрик. Такава голяма военна база сигурно е свързана с железопътна линия. Би трябвало да можем да се качим на някой влак с провизии.
Слязоха по дългия склон и застанаха на място, откъдето се виждаше двулентовото шосе, пресичащо долината.
— Мисля, че можем да минем през официалния вход на Форт Детрик. Не е необходимо да се промъкваме крадешком — каза Стейси. — Урната с праха на Макс е в кабинета на полковник Читик. Той каза, че ще ми я изпрати, но няма как да не ни пусне, ако се появим там да я вземем.
— Тази идея не ми харесва — рече Крис. — Мисля, че е опасно да знаят, че си в базата. След онова, което се е случило последния път, някой ще извика адмирал Зол и ще те затворят в някоя стая за разпит.
— Тогава какво да направим?
— Да проверим дали има железопътна линия, която влиза във Форт Детрик. Все някой ще знае в колко часа пристига влак с провизии. Вероятно един-два пъти дневно.
Тръгнаха по двулентовото шосе на северозапад. Денят беше идеален, хладен и свеж. Вятърът гонеше листата по асфалта. Те танцуваха и се премятаха и с оранжевите си багри приличаха на гъвкави циркови акробати.